1. Живот в дати:
Пълно име: Маулана Джелаледдин Мохаммад Маулави Балхи Руми
Време и място на раждане – 29 септември 1207 година, гр. Балх (днешен Афганистан).

През 1212 г., поради надвисналата опасност от ордите на Чингизхан, заедно с баща си, Бахааддин Мохаммед, теолог и учен, наричан с почетния звание “Султан на учените”, напуска родния си град и заминава за Багдад.
В 1215 г. предприема пътуване до гр. Мека и гр. Дамаск.

През 1226 г. Руми се жени за Джевер Хатун и окончателно се установява в гр.Коня, северозападна Персия (днешна Турция).
На 26 ноември 1244 г. Руми, вече утвърден учен и ръководител на бащината школа, среща втория си духовен учител Шамседдин Мохаммад Табризи – Шамс (първият е Бурханеддин Балхи).

14 март 1246 г. Шамс е принуден да се раздели с Руми и напуска Коня.
1248 г. - мъката от раздялата с Шамс провокира Руми да започне да пише газели, които подписва с името на Шамс.

През 1257г. Руми пристъпва към създаването на прочутото си “Масневи”.
На 16 декември 1273 г., на 66 годишна възраст, Руми напуска този свят.2. Духовно наследство:

1.  “Масневи” (“Корана на персите”) – състои се от 6 книги с общо 24 660 двустишия.
2. “Диван-е Шамс” – посветена е на Шамс Табризи и съдържа над 45 000 стиха.
3. “Фихи ма фихи” – съчинение, разработващо метафизически теми.

3. За извървяния път на персийската литература през вековете
Начало му се полага още през първото хилядолетие преди новата ера със свещената книга на зороастрийската религия – Авеста.

Преминава през древноперсийските клинописи, през  книжнината на средноиранските езици и диалекти, през книгите на манихейската литература, през класическото наследство, справедливо съпоставяно по обем и дълбочина с древногръцкото... За да стигне, триумфално бих казал, до нашето съвремие, в което стотици персийски автори продължават с талант и постоянство трихилядолетната литературна традиция на иранския етнос. И не буди и най-малко учудване фактът, че днес произведенията на безброй персоезични автори се превеждат на всички езици по света и внасят значим принос в световната културна съкровищница.

4. Честване
Навлязохме в годината, в която под егидата на ЮНЕСКО целият просветен свят отбелязва 800-та годишнина от рождението на един от най-изтъкнатите творци на персийската класическа литература - Маулана Джелаледдин Руми.

Не ме притеснява фактът, че мнозина биха ме упрекнали в субективност,  като подкрепям убедено тезата, че Руми е първият велик мистик на персийското поетическо слово. Знае си, че наред с Руми още двама негови предшественици - Санаи и Аттар, са носители на този престижен титул, с който източните корифеи в науката не удостояват с лека ръка.

И съвсем не съм самотен в твърдението си, ча макар  и Санаи, и Аттар да влизат в тройката на великите мистици, тъкмо Руми е поетът, който наред с Омар Хайям, Хафез и Саади е най-превежданият персийски класически автор на нашето съвремие. И най-таченият. 

Неговите съчинения са най-изучаваните, най-изследваните върху територията на персийската мистика. Неоспорими авторитети в световната ориенталистика като Йозиф фон Хамер Пургщал, Джеймс Редхауз, Рейнолд Никълсън, Артур Арбери, Анемари Шимел, Уилям Читик, Радий Фиш, Ян Рипка, Анри Корбен, Йосиф Брагински и ред други задълбочено интерпретират произведенията на Руми, търсят глъбинния, понякога закодиран смисъл, на неговите духовни послания.

И още един-два детайла твърде съществени за облика на Джелаледдин Руми като поет и философ.

Едва ли има друг аналог в света когато чуждоезичен поет бива обявен за родоначалник на една национална литература. А персоезичният Джелаледдин Руми е признат за родоначалник на литературата на нашата южна съседка, Турция. В гр.Коня, където преминава по-голямата част от живота на поета, днес съществува музей, носещ името на персийския класик.

В града има и научен институт, наричан на негово име, в който се превеждат на турски и изучават произведенията му. И забележете: съотношението между написаните от Руми стихове на турски и тези на персийски е приблизително  1 към хиляда.

И още нещо. Няма друго произвединие в персийската литература, което да е носител респектиращото определение - “Корана на персите”, каквото е съчинението на Руми “Маснави”.

А това ще рече, че мястото, заемано от необятната мистическа поема “Маснави-йе Маулави” в духовното пространство на персите е непосредствено след свещената книга на мюсюлманската религия Корана. Защото по своята мъдрост, символика и многопластовост, “Маснави” по-право се нарежда сред най-висококаратовите диаманти в наниза на изящната персийска словесност.

Достойнствата на “Масневи” залягат в темела и на друга една задължаваща оценка -  наричат я “Библията на суфизма” или “Енциклопедята на суфизма”. И това по себе си свидетелства за мястото на “Масневи” в литературата на мистицизма.

5. За персийския мистицизъм – тасаввоф
За да можем да разчетем всичко значимо, залегнало в “Масневи”, да се ориентираме в нейния алегорически свят, да проникнем в различните пластове на възприятие и да разберем същността на тази проникновена поезия, би следвало да разполагаме с някои основни ориентири, които да ни направляват в координатната система на персийския мистицизъм - тасаввоф. Без да претендирам за изчерпателност, ще се опитам накратко да ги изложа, както и да проследя в телеграфен стил проекцията на мистическия гносис върху литературното поле в Иран.

Започвам с констатацията, че независимо от обстоятелството, че на суфизма и на суфиската литература са посветени десетки изследвания, започнали още през ХIХв., и до днес съществуват бели петна в областта на персийската мистика.

Общоприето е, че като философия суфизмът се заражда към средата на VIII – началото на IХ век по земите на Сирия и Ирак, разцвета си достига през ХII-ХIII в., когато се разпространява из целия мюсюлмански свят. Не са един и двама учените, които смятат, че именно на тасаввофа ислямът дължи вихреното си разпростиране.

След петнадесетото столетие в суфизма се наблюдава забележим спад. Същите етапи наблюдаваме и в литературата, издържана в духа на суфизма или пък посветена на него.

Според мнозина изследователи терминът “суфий” произлиза от арабската дума  صوف /“суф”/ “вълна”, поради това, че последователите на تصوف /“тасаввоф”/ “мистицизма” са носили груба вълнена риза, стигаща до глезените.

По своята същност суфизмът е мистично направление в рамките на исляма. Първоначално се шири сред сунитите, по-късно прониква и сред шиитите имамити. В идейно отношение се открояват два етапа – първият е характерен с проповядвания и практикуван извънмерен аскеизъм, вторият – с крайно усложнената теософска риторика, стигаща до спекулативност.

През вековете на идейно си съзряване  персийският мистицизъм формира различни доктрини, но като че ли се очертават три сновни направления: монически суфизъм, при който суфият се индетифицира с Бога; универсален суфизъм – при него мистикът се слива с Абсолюта, проектиран в заобикалящия ни свят.

Оттук произлиза и основното понятие в персийската теософияتوحید “тоухид” – единобожие, разглеждано от мнозина като “субстанциално сливане с Бога”; и накрая третият вид суфизъм -синкретическият, съдържащ елементи от първите две направления.

Характерно за персийския мистицизъм е съчетаването на идеалистическата метафизика (абстрактни разсъждение) с аскетическата практика.

Наред с исляма, влияние при формирането му оказват както неоплатоновата еманационна философия, така и древногръцката философия, зороастризма, манихейството, християнството и особено християнския мистицизъм.

В учението откриваме следи и от философските  доктрини на неоплатонизма, неопитагоризма, гностизцизма, индуизма.  В проповедите на тасаввофа звучат самоотричането, съблюдаването на аскетичните норми на живот в името на “опознаването на бога”, възможността чрез чрез “мистична любов” и т.н. “екстатически озарения” да се постигне сближаване и сливане с Абсолюта.

Както всеки мистицизъм, така и суфизмът утвърждава възможността отделния човек да достигне личен контакт с бога. Това обаче е осъществимо едва в последния, върховния етап на мистическия път  فنا /фана’/ ар. “унищожаване”, “гибел”, “смърт”. Т.е. когато се постигне “умъртвяване” на собствената личност и тя се “разтвори” в тази на Бога.

Сред теоретиците и последователите на мистицизма няма единство на мисъл и поведение относно начините за постигане на крайната цел. Всичко е предоставено на предпочитанията на отделния индивид.

Оттук произтича и положението, че съществуват различни концепции за суфизма – примиренчески и крайни, по-близки и по-отдалечени от исляма.  Бихме могли дори да говорим за ортодоксален мистицизъм и еретически мистицизъм.

6. Взаимовръзката мистицизъм-поезия
Зримото присъствие на суфизма в поезията се дължи приди всичко на обстоятелството, че основно средство за изразяване на неговите идеи е най-вече поезията и едва след това идват  трактатите. Било е за предпочитане да се борави с теософска, а не с теологическа лексика.

Не случайно теоретиците на суфизма: Баба Афзал,  Махмуд Шабистари и Аухаддин Аухади излагат основите, терминологията на учението и  в поетическа форма. А тримата “Велики суфии” - Санаи, Аттари, Руми завещават на поколенията огромно поетическо наследство.

По лъкатушния друм на своето развитие персийският мистицизъм изработва своя стандантизирана символика, в началото предимно еротическа, своя система от образни средства (ако не се познава, тя би въвела в заблуда непосветените).

Сред най-често срещаните и определено предпочитани образи са тези на: виното, хубавицата, опиянения, влюбения, нощта, утрото, океана, капката, завесата, свещта, пеперудата...  Персийската теософия с видима пристрастност третира предимно три основни теми: темата за любовта, темата за виното и темата за красотата.

Според суфите ако безкрайната любов е традиционната основа за мистическо съприкосновение с Абсолюта, мост към подобна магическа любов عشق حقیقی /“eшг-e хaгиги”/  е земната любов عشق مجازی /“eшг-e мoджази”/. Опиянението от виното е алегорическия образ на настъпилия екстаз, след който следва “сливането”. Възпяваната телесна красота пък е олицетворение на перфектността на Бога.

7. И отново за поезията на Руми
Същите теми и образи присъстват както в енциклопедическата поема на Руми “Масневи”, така и в другият  негов поетически сборник “Диван-е Шамс”. “Масневи” се състои от шест отделни книги, в които има общо около 50 хиляди стиха. И може би тук е мястото да направи уточнението.

На персийски  терминът “масневи” означава буквално  един от поетическите видове, характерни за епоса. За нуждите на лириката се използват други жанрове като газела, четиристишие и понякога касида.

Талантът на Руми е и в това, че  съумява по неповторим начин да вмести изящността и мелодичността на изказа, лаконичността на фразата, играта на образи и звуци, характерни за кратките жанрове, в поетическите одежди на епоса.

При това извисявайки ги с обаянието на алегорията, с мистическата символика, със сгряващия хуманизъм, с етическата и философската глъбина на прозренията, с бликащата от всеки ред нравственост. Липсата на логическа последователност на изложението в “Масневи” не се отразява на възприемането му.

Потокът на съзнанието, по чиито вълни свободно се носи Руми, по-скоро спасява читателя от монотонността на повествованието. Той е, който превръща автора си в един от пионерите на модернизма в литературата.

След него този творчески метод ще бъде доразвит от такива колоси на изящната словестност като Стендал, Александър Дюма – баща, Л.Н. Толстой, П. Пруст, Г.Стайн, Дж.Джойс и др. За да не бъда разбран превратно, следва да уточня, че предпочетената от мен дума “монотонност” леко преувеличава действителното състояние на нещата.

Сам поетът изтъква, че подбраните от него басни и притчи имат за цел да привлекат вниманието на читателя и да направят произведението увлекателно и четивно. Но същевременно  предупреждава, че читателят е длъжен да отдели плявата от зърното, за да достигне до същността.

Както в “Масневи”, така и в газелите в сборника “Диван-е Шамс”, отчетливо съзираме различни идейни постановки на суфизма, имащи по принцип еклектичен характер.

Такива са сливането на суфия с Универса,  успоредяването на човека с Бога или пък разтварянето на божеството в заобикалящата ни природа. За разлика обаче от “Диван-е Шамс”, където теософските идеи са заложени в самия поетически текст,  в “Масневи” многобройните притчи и басни са придружени от своеобразни авторски наставления-изповеди, които отчетливо ни представят мистическите възрения на автора.

Още по-контрастно те са изложени във философския трактат на Руми “Фихи ма фихи” (“Съдържащ това, което съдържа”), побрал теоретични разработки на на метафизична тематика, проповеди и епистоли.

Цялото творчество на Моулана има и друга една запомняща се специфика.  Просто от вниманието на читателя не може да убегне осезаемото присъствие в него на най-възвишеното, окрилящо и изпепеляващото човешко чувство - любовта.

При това мистическата любов, насочена към Бога, често пъти е успоредена със земната. Понякога е трудно те да се разграничат, но вече говорихме за моста към “свръхестествената” любов? При Руми живо пулсира и още един вид любов, която придава тъй характерния хуманистичен патос на неговата поезия.

Това е любовта, насочена към човека, най-ценното творение на природата. Чрез тази любов Моулана  извисява индивида и дори го уеднаквява в божествения Абсолют.

Великият персиец не подминава и онази гореща любов, която извира от човека и която е неговата неотменна черта, негова  вродена същност. Защото самият Господ Бог се намира не другаде, а в чистото, влюбеното и безкористно човешко сърце. И поетът силно вярва във възможността всички хора на земята да се разбират един друг чрез езика на сърцето.

Какво, питам се, по-добро философско завещание от това? И по-актуално звучащо...