Понятието мистика произлиза от гръцкото /mystikos/, което в превод означава тайнствен. Намирането на етимологичните корени на понятието мистика съвсем не е достатъчно за изясняване на неговата същност.

Това е така, защото обикновено понятието тайнствен се отнася към две неотъждествени категории – непознат и непознаваем.

При първата категория нещата общо взето и в исторически и в индивидуален план са безспорни. По пътя на познанието човекът, /субект на познанието/ се среща непрекъснато с непознати неща, предмети и явления.

Проблемът тук е как и с какви средства непознатите неща, предмети и явления да бъдат опознати и принципно не се отрича възможността с рационални средства непознатото да се опознае и да стане познато.

Следователно, в тези случаи непознатото не съдържа нищо тайнствено, нищо мистично. Границите на мистичното започват от момента, когато субектът на познанието утвърждава от една страна съществуването на неща /свойства, предмети, явления/, чието обективно съществуване не може да бъде доказано с рационални средства и фактически се обявяват за непознаваеми по разумен път.

От друга страна не следва пълен отказ от тяхното опознаване. То обаче се търси извън сферата на разума и рационалността и се обяснява със съществуването на други несетивни и нерационални форми и средства на познанието – извън сетивни, свръхестествени, божествени.

В нерелигиозната литература широко е разпространено мнението, че мистиката има два аспекта – мистика в широк и мистика в тесен смисъл.

Мистиката в широк смисъл обхваща всички случаи и видове мистика. Същността й се свързва с представата за двойствеността на света. Като първа форма на мистическа представа се приема първобитната магия.

С възникването на представата за душата като самостоятелно съществуваща, не само се усложнява картината за двойствеността на света, но се свърза най-вече утвърждаването на разделението на света – на материален и духовен, на естествен и свръхестествен.

Що се отнася до мистиката тя се обвързва с религията в по-тесен смисъл. Фактически религиозната мистика и въобще всяка религия се разглежда като частен случай на мистиката изобщо. По произход мистиката предхожда религията и представлява нейната гносеологическа основа. Всяка религия съдържа мистичен елемент, докато не всеки мистичен възглед е елемент на определена религиозна система.

Трябва да се има предвид, че е трудно да се поставя рязка граница между историческата поява на мистичните възгледи и представи и религиозните вярвания.

Класическите антропологически трактовки на свръхестествените вярвания и дейности правят разграничение между религия и магия. Според тях магията включва безлични свръхестествени сили, които могат да бъдат обуздани и направлявани от посветения индивид, за да служат на неговите собствени цели и потребности, докато религията е вярване в персонифицирани реално съществуващи, духовни същности, които властват над различни страни на природата.

Съвременната антропология не прави такова рязко разграничение. Много нейни представители са на мнение, че не съществува ясна разграничителна, разделителна линия между магия и религия, че те са разположени по продължение на един общ континиум.

Дори някои антрополози твърдят, че не може да се прави разлика и че всяко вярване във висшите сили е религиозно. Според този възглед магията е форма на ритуално поведение, която представлява част от религията.

Между изследователите на религията и отделните й разновидности, независимо дали са нейни привърженици или критици, може да се открие единомислие относно значимостта на мистицизма в религиозното мислене.

Религиозните мислители винаги са били в защита на мистиката и това е съвсем естествено. Мистицизмът е присъщ на всяка религия и без него е немислимо нейното съществуване. По тази причина редица богослови и философи от различните световни и не световни религии отделят специално внимание в своите изследвания на неговата природа и същност.

Любопитен факт е, че такива религии като юдаизъм, християнство, ислям, независимо, че изглеждат различни и независимо от честото им противопоставяне и вражда, са твърде сходни в своите представи за света и човека, за бога и за свръхестествения свят.

Мистицизмът заема своето дефиниране място и в трите религии. И в трите посочени религии има периоди на засилване влиянието му над рационализма. Трето, и при трите религии има учения, в които авторите придават приоритет на една от двете тенденции.

За християнството мистицизмът започва с Библията и се разглежда в творенията още на ранните християнски автори, каквито са отците -пустиници. В християнството, в частност в католицизма не само през Средновековието, но и до наши дни съществуват две тенденции, които се свързват главно с имената на Августин Блажени и на Тома Аквински.

Августин и неговите последователи отстояват тезата, че вярата е предпоставка на всяко знание и по този начин принизяват ролята на разума. За разлика от тях Тома Аквински придава особено значение на разума.

Това довежда до постепенното отделяне на “естествения разум” от “свръхестествената вяра”. Той смята, че разумът може да открие определен брой истини за Бога.

Някои религиозни догми обаче могат да се разберат само с помощта на вярата. Например тези за Св.Троица и Боговъплащението. На Тома Аквински принадлежат прочутите пет доказателства за съществуването на  Бога. Като поставя разграничение между разума и откровението, той твърди, че нищо в откровението не се противопоставя на разума. Вярва, че християнската вяра обуславя философията, както и философията гарантира вярата.

В крайна сметка обаче разумът е подчинен на вярата, а философията на богословието.

Раждането на протестантската разновидност в християнството изкарва отново на дневен ред проблема за отношението разум – вяра, рационално – ирационално. Колкото и да е парадоксално протестантизмът, макар и появил се в началото на 16 век поема линията не на Тома Аквински, а на Тертулиан /ок.160-220/ и Августин.

Пропастта между вярата и разума е не по-малка отколкото при ранните християнски мислители. Идеолозите на протестантизма Мартин Лутер /1484-1546/, Цвингли /ум.1531/ и Калвин /1509-1564/ издигат идеята за личната вяра не само като единствено средство за спасение и отхвърлят посредническата роля на църквата между бога и човека.

Личната вяра за тях е единственото средство за постигане истините на религията, на Откровението. По тази причина доказателствата за истинността на религиозните догми се търси не в рационалните доказателства, а в сферата на религиозните преживявания. Така научното и религиозното познание се поставят в две не пресичащи се плоскости, а религията се предпазва от критиката на науката. 
   
На територията от Средиземно море до Индия са съществували три основни философски традиции: суфизъм, веданта и будизъм. 

Авраам, Мойсей, Давид, Заратустра, Христос и Мохамед са пророци родени в земите на Сирия, Персия, Арабия, Египет, на част от територията на сегашна Турция. Всички те са проповядвали за мъдростта и смирението.

Корените на суфизма трябва да търсим в древната традиция на  Египет, а висшата му цел е постигането на онова съвършенство, за което в Библията е казано:”.....бъдете съвършени, както е съвършен вашият Небесен Отец”.

Впоследствие суфизмът се разделя на 4 школи: накшбанди, където главна роля играят символизмът, обредите и ритуалите, кадири, изучаваща мъдростта на основата на ислямската религия на Изток, третата е сухраварди, изучаваща тайнството на живота чрез метафизични знания и практики за самоконтрол и четвъртата е чишти, търсеща духовния идеал в областта на поезията и музиката.

Суфизмът се стреми към освобождаване на човека от фалшивия му “аз”, за да може да се даде възможност на истинския “аз” да се прояви във видимия аз, в онази вечна същност, на която са присъщи силата и красотата.

Както казва Хазрат Хан в “Учението на суфиите”, можем да наречем суфизма юдейски мистицизъм, ако пренебрегнем влиянието, което му е оказало християнството.

Можем да го наречем вътрешната същност на исляма, ако се пренебрегне влиянието на други философски системи, като веданта и будизъм. Неприемането на аскетизма води началото си от Соломон, а свещената музика напомня песните на Давид.

Стремежът към саможертва се базира на примера на Исус, а в човечността виждаме въздействието на личността на Пророка Мохамед. Във всичко суфият вижда свещеното писание и истината във всяка вяра. Той може да се моли в синагога или християнска църква, будисткия храм също може да го вдъхнови, може да извършва “намаз” с мюсюлманите, но истинският храм за него ще бъде сърцето, в което живее Любимият.

Суфизмът не принадлежи нито на Изтока, нито Запада, той е самият живот. Молбата на цялото човечество за толерантно взаиморазбиране между отделните хора, раси, религии.

Неговата цел е осъзнаването на божествеността на човешката душа. Той е послание за хармония, любов и красота. Суфизмът е религия, ако някой иска да изучава вярата му, но религията на суфия е любовта. Суфизмът е философия, ако искаме да вникнем в мъдростта му. И философията на веданта и античната гръцка философия  са изяснили как духът се превръща в материя и са вникнали в метафизиката, но само философията на суфизма е способна да постигне единството във всичко.

В живота суфият не критикува никое общество или религия, независимо дали е християнство, будизъм, юдаизъм, Християнската наука, Теософското общество, Новата епоха.

Той вижда само доброто във всичко. И ако пак перефразираме Хан можем да кажем, че “суфизмът е философия сред религиите и религия сред философиите. В кръга на религията се представя като философия благодарение на характерната за него свобода на мисълта.

Сред философските системи изглежда като религия поради идеализацията на Бога от суфиите, посвещението на самия себе си  и поклонението.”  

Отношението на суфиите към другите религии е само едно – уважение, а основна цел е осъществяване на истината. Много от суфи-учителите са се събирали в гр.Коня, който е бил център на голяма духовна култура.

Сякаш неведоми пътища са водели всички световни религии в Мала Азия, за обвълзване на вътрешните истини, които лежат в основата на външните форми на всички религии.

Коня е бил естественото средище на трите монотеистични религии – юдаизъм, християнство и ислям. Бях чел, че след Персия Руми също се установява в този град и имал десет хиляди ученици последователи.

“Който и да е чул за мен, оставете го да се подготви да дойде
и да ме види, когато и да жадува за мен,
оставете го да ме търси. Той ще ме намери-
тогава нека не избира никой друг освен мен. /Диван на Шамс от Тебрис/

Над 700 години влиянието на Руми продължава да се разпространява по целия свят чрез неговите мистични ръкописи, поезия и чрез основаните върху учението му ордени на Мевлеви - дервишите.

Обикновените хора четат свещените книги и не виждат, че написаното там, има много по-дълбоки значения. Освен на метафизично ниво, разбирането може да става и на мистично.

Тогава, когато със сърцето възприемаш истината, която е скрита в тебе, в едно състояние, което е отвъд познанието и убеждението. Това, което лично мен дълбоко ме впечатли бе обучението на Мевлеви – дервишите. За 1001 дни те изучават философията, античните писатели, творбите на Моулана, но най-впечатляваща е подготовката им за въртенето в танца на дервишите.

Да кръстосаш ръце пред гърдите, левият крак никога да не напуска земята /в миналото дори между големия и втория пръст на танцуващия забивали в земята голяма игла, за да не отлепва кракът от земята/. Дори в Корана е казано: “Стой прав в този свят, но се навеждай в следващия”.

Танцуващият дервиш трябва да бъде равновесната точка между този и отвъдния свят. Впоследствие ръцете се разперват – дясната обърната с длан право нагоре, а лявата показва земята, сякаш наблюдаваме разцъфването на лотосов цвят.

Дервишът се върти по този начин, за да може Божествената светлина да слезе на земята. Светлината навлиза през дясната ръка, а лявата я насочва към земята. Точката на въртене е съвършената неподвижност, а в познанието че съществува само Бог се научава как Вселената се завърта около тази средна точка. Исус е казал:”Ако не танцувате не знаете какво се случва”. Руми казва:

“Както кръжащите къдрици се вият на вълни по главата ми,
така се движа и извивам в свещен танц!
Танцувай, о сърце, бъди въртящ се вихрен кръг,
гори във пламъка - не е ли Той свещта?”

Бог не е искал да страдаме, но ако човек иска да стигне до знанието, трябва да се разкъсат всички була на илюзията. Страданията тук на земята са страданията на един свят, забравил за Истината.

В постигането на истината има 3 стъпала: разпознаването, на нашето единно реално съществуване с Бога. Второто стъпало е това на освобождението, а третата е на възкресението. Големият шейх Ибн Араби е казал: “Слушайте Бог и се върнете при него! И когато сте чули това, което стана за мен очевидно, тогава то ще се отпечата в сърцата ви. Да се отдадеш на Бога означава да го изучаваш във всички аспекти, да служиш на Бога означава да учиш другите на онова, което знаеш за Него!”

Когато осъзнаем пълната си зависимост от Бога и я приемем, без да очакваме за това някаква награда, тогава човек ще получи точно това, от което се нуждае, за да изпълни мисията си.

Моулана е бил точно такъв човек. Човек съединил се в едно с Божественото, разбрал, че причината Вселената да бъде сътворена в любов е човекът. Това е Завършеният човек, защото от него не е останало нищо, а съществува само едно настояще на Бога.

Руми е търсещият в хармония с мистичната реалност, за да може той да бъде преобразуван от нея. За Руми обикновения човек колкото и да е постигнал, в мистичен смисъл е незрял, но от друга страна е надарен с възможността да направи крачка в посока изпълнение на човешкото предназначение.

Първата крачка към истинското разбиране е всеки да се откаже от това да мисли, че разбира каквото и да било и да се доближи до реалното разбиране. Само че, човек винаги се е учил, че може да обхване всичко само по пътя на логиката. И всъщност тази наука подкопава неговите основи. Руми казва:

“Човекът е неосъществен, пълен с копнежи и се бори за това да намери реализация чрез всички възможни действия и поставяне на цели. Но само любовта води към осъществяване....”

“Умът е неспособен да изрази Любовта.
Само самата любов може да разкрие
Истината на Любовта и какво означава да бъдеш любещ.
Пътят на нашите пророци е пътят на Истината
Ако искаш да живееш, тогава умри в Любов,