През м.февруари 2007г. София отново бе домакин на поредната изложба на иранско изкуство. След изложбата “7 000 години иранска цивилизация”, сега българската публика имаше възможност да се запознае с изкуството на гр.Исфахан, столица на Иран през XVII век.
Изправен пред чудните филигранни съдове и миниатюри, разкриващи само част от великолепието на древна Персия, посетителят се запознава с една държава с хилядолетна история, култура, достойнство и традиции.
Иран ни показа, че се възприема не само като една от великите исторически сили, но и че величието му като държава не е само в миналото, но и в днешната реалност.
Изложбата е знакова да се възприеме по-лесно идеята на бившия ирански президент Хатами за междуцивилизационен диалог в един XXI век подчинен на еволюцията на разума и философията, в един век на духовността.
В чисто философски дискурс, изложбата кара посетителя да открие ролята и значението на “орнамента” в това изкуство.
Орнаментът заема специално място в иранската мисъл. Той е носител на сложната диалектика на “захир” и “батин”, на скритото и видимото. Колкото по-плътно човек се потопи в това взаимоотношение, толкова по-дълбока ще е естетическата наслада, предизвикана от него.
Именно орнаментите, като елемент от безкрайно високите колони /по-тънки от гръцките прототипи, чиито капители са представлявали глава на бик/ на дворцовия комплекс в Персеполис, са поразявали погледа на пътника идващ от долината Мерв-и дашт
Всеки съд, всяка миниатюра е късче от историята на Исфаханската школа. Взети заедно те са като килим, оживял от приказен свят.
Потопено в тази приказка, човешкото съзнание полита, а погледът се връща отново и отново към приказния свят на линиите и цветовете, върху разкошните съдове, мотиви, миниатюри... |
