Град Исфахан е разположен на югоизток от столицата Техеран, в периферията на пустинята Кавир Лут. Поради плодородието на земите си, напоявани от пълноводната река Заянде, този град е бил важен кръстопът през вековете.
В миналото градът се е наричал Еспадана, а по-късно е преименуван на Сепахан.
След навлизането на Исляма името на града се ислямизира и започва да се произнася като Исфахан. Преди завладяването на тези земи от Александър Македонски градът е бил център на една от областите в Иран. По времето на монголското нашествие градът е превзет от ордите на Тимур и жителите му са избити.
По времето на управлението на династията на Сефевидите (шах Исмаил) Исфахан става столица на Иран (XVІІв.), а по времето на шах Абас І градът достига до кулминацията на своето величие. Градът губи величието си след нахлуването на афганците през 1722г., а след това, по времето на управлението на Каджарите, предава ключа на столица на Техеран.
Исфахан е град, забележителен със своите исторически паметници. Сред паметниците на културата, превърнали се в символ на Исфахан, можем да споменем дворецът „Чехел сотун”, кулата „Кабутар”, дворецът „Хашт бехешт”, крепостта „Нарендж”, мостът „Сиосе пол”, площадът „Накш-е джахан”, сградата „Али Капу”, мостът „Хаджу”, „Менар джонбан”, базарът и древните минарета на града. Мостът „Сиосе пол” е най-дългият мост над р.Заянде с дължината от 300м. Строителството му започва през 1590г. по заповед на шах Абас.
Уникалното при този мост е, че осем души могат да го преминат едновременно от различни страни. „Менар джонбан” (Люлеещите се минарета) е мавзолей на Аму Абдулла – мистик от 13-ти век. Този паметник на изкуството е един от най-удивителните архитектурни паметници в област Исфахан, свидетелствуващи за архитектурния стил през монголския период.
Сградата „Али Капу” се намира в западната част на площада „Накш-е джахан”. Тази сграда е служила за временна резиденция на шах Абас, след като той премества столицата от Казвин в Исфахан.
Площадът „Накш-е джахан” е един от най-древните площади в Иран, заобиколен от четирите си страни с архитектурни паметници.
Първоначално площадът е бил красива овощна градина, която през сефевидския период е превърната в игрище за поло и става едно от най-красивите места за развлечения. Мостът „Хаджу” е друг мост, построен върху р. Заянде. Двуетажният мост с дължина 132м., построен през 1680г., е една от най-големите забележителности в Исфахан |
