Абу-л-Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури /18.V.1048г. – 1131г./ - философът, математикът, медикът, астрономът… накратко енциклопедистът на Средновековна Персия, присъства осезаемо и днес в духовното пространство на двадесет и първото столетие. Най-вече с филигранните си четиристишия, пренесли през вековете  философските послания на персийския класик.

Навлезли сме вече във второто столетие след появата на стиховете на Хайям в Европа, накарали европейската, а малко по-късно и световната мисъл да погледнат по нов начин на литературното наследство на Изтока, на наследството на двадесет и шест вековна Персдия.

Поезията на Хайям стъпва на просторната европейска сцена в началото на ХIХ век, когато 25 негови четиристишия са преведени на немски от Хаммер-Пургщал. Наскоро след тях се появяват други 10, този път преведени на френски от Гарсен дьо Тасси. Нови френски преводи на Хайям се публикуват през 1851г., под тях стои името на Тусен.
Истинският бум обаче настъпва през 1859 година, когато в Лондон излиза "Рубайят на Омар Хайям" в свободен период на ирландеца Едуард Фицджералд, някогашен консул на Великобритания в Иран.

Определена заслуга за изданието има и приятелят му Коуел, който показва на Фицджералд копие на смятания за един от най-старите ръкописи на четиристишията, съхраняван в Бодлеянската библиотека на Оксфордския университет.

Коуел знае персийски и помага на Фицджералд в превода. От наличните 158 рубаи Фицджералд превежда 110. До края на века преводите му претърпяват 25 издания, а до 1925г. само в Англия броят им нараства на сто тридесет и шест. През 1929г. в САЩ един екземпляр с рубаите на Хайям от първото издание на Фицджералд е продаден за внушителната сума от 8000 долара, през същата година в Лондон друг екземпляр е купен за 1410 фунта стерлинги.

Нещо повече, за рубаите на Хайям вече няма граници, които да спират или забавят полета на изкусно втъканите в тях послания. В разгара на своеобразния младежки бунт от 60-те години на ХХ век, намерил израз в разпространеното надлъж и шир движение на хипитата, много от строфите на Хайям ще се превърнат в призивни лозунги-аксиоми, след които ще полети разкрепостеният дух на дръзките млади хора.

Ще се появи и предизвикателният нов архитектурен интериорен стил “А’ла Хайям палаткаджията”. Дори английската кралица не ще пропуска възможността да споделя, че том с поезията на Омар Хайям неизменно лежи на нощното шкафче. А през  1934г., след масова акция за набиране на средства сред почитателите на персийския класик от четирите краища на света, на мястото на гроба му в град Нишапур е издигнат величествен мемориал, върху който са вдълбани за вечен живот безсмъртните строфи на поета… Ето само три от тях:

***

***

***

Днес,  близо век и половина след преводите на Фицджералд четиристишията на Хайям триумфално шестват из Европа и света, и печелят все повече ценители и  почитатели на източната философия, въплатена в поезия.

Вниманието на литератори, на литературоведи, на специалисти-ориенталисти и на все по-широка читателска аудитория е насочено към мъдростта и покоряващата дързост на Хайямовите неподражаеми строфи.

Световната ориенталистика в  рамките на иранистиката обособява самостоятелен клон, наречен хайямистика, чиято основна цел е да издири и да отърси от дълбоката прах на столетията четиристишията на големия син на Изтока, да проникне в закодираните им послания.

Редица световни имена в изтокознанието се опитват да разбулят неразгаданите тайни в и около поезията на Хайям, да поставят на здрава научна основа проучванията си за поета, за неговото литературно дело, за времето, в което му е отсъдено да живее, да отстоява позициите си и да изпее своите обезсмъртили го песни. Насоките на работа текат в две направления.

Едното е обърнато към издирването на нови ръкописи с четиристишия на Хайям,  към търсене на доказателства и разработване на методи за определяне на оригиналната  му поезия, другото се опитва да разсее мистерията, стелеща се като гъста мъгла около и над лириката му, да я “преведе” почтено и точно, без да оставя върху следи на ранно незнание и късни заблуди...

Четири десетилетия след публикуването на Фицджералдовите преводи изтъкнатият руски изтоковед, един от първите сериозни изследователи на живота и творчеството на Омар Хайяам, В.А. Жуковски възкликва: " Той е волнодумец, разрушител на вярата; той е безбожник и материалист; той е пресмехулник над мистицизма; той е правоверен мюсюлманин, прецизен философ, проницателен наблюдател, учен; той е гуляйджия, развратник, лъжец и лицемер.Той е не само богохулник, а впълътено отрицание на положителната религия и на нравствена вяра, той е крехка натура, отдадена повече на съзерцаването на божествените неща отколкото на житейските наслади; той е скептик-ерикуреец, той е персийският Абу-л-ала, Волтер, Хайне.

Можем ли, в края на краищата, да си представим подобен човек, продължава Жуковски- освен ако той не е нравствен урод, в който да може да се побере и да съжителства такава смес и пъстрота от убеждения, противоположни склонности и стремежи, високи доблести и низки страсти, мъчителни съмнения и колебания"

След В.А. Жевковски редица световни авторитети в изтокознанието полагат усилия да вникнат в скритата същност на Хайямовити рубаи, да дешифрират житейското верую на поета. Различните оценки за творчеството му варират от едната крайност до другата, като тяхната разнопосоченост е така очебийна и натрапваща се, че непосветеният читател може да се обърка, да изпадне в недоумение.