В началото и в края на всяко хилядолетие историци, философи и журналисти като правило анализират и оценяват изминалия век, правят поуки и обобщения, всеки според възможностите си.

В края на Х век и началото на XI век се ражда една личност, която, както в началото, така и в края на хилядолетието със своя ум и сърце започва да подхранва вярата на хората в силата на разума.

Тази личност е философът-лекар Абу Али Сина -Авицена, заслужено наричан още "Велик благодетел на човечеството".

Вече едно хилядолетие учени от цял свят издирват и тълкуват огромното научно завещание на Авицена.
В библиографските справки пише, че е излязъл от недрата на един духовно несломим народ - източния клон на иранците.

Днес неговото име блести сред имената на духовните водачи на човечеството, но не толкова поради историческите му заслуги или откритията му в медицината, а заради гениалните му предчувствия за бъдещето.

Твърди се, че Авицена е автор на повече от 160 произведения, повечето многотомни : "Канон на лечебната наука" в 5 тома, "Книга на изцелението" - 18 тома, "Книга на справедливостта" - 20 тома, "Книга на спасението", "Източна философия" и много други.

В областта на медицината на Авицена принадлежат две твърде значителни открития - едното е свързано със зрението, а другото - с храносмилането.
Преди него се е смятало, че от стъкловидното тяло на окото излизат лъчи, които отразяват образа на предмета обратно в окото. След като изяснява ролята на околоочните мускули и на зрителния нерв, Авицена установява, че образът се образува в ириса, а не в стъкловидното тяло.

При откритието му, свързано с храносмилането, той пръв се досеща за ролята на слюнката и прави опити да я регулира при смущения в отделянето й.

Авицена въвежда за първи път в лечебната практика използването на камфор, лайка, лавандула, александрийски лист, различни видове глини за правене на компреси и сандалово дърво при заразни болести.

Тези и много други принципи на лечение, които днес се прилагат без колебание, някога Авицена прилага за първи път и описва в своята книга "Канон на лечебната наука".

Изследванията на Авицена в областта на психичното здраве също имат съществен принос за науката като цяло. Най-ценното в тази област е констатацията за взаимната зависимост между душевния и физиологичния живот. Силният дух е важна предпоставка за укрепване на болното тяло. Болната психика от своя страна, причинява заболяване на тялото.

В своето поетическо наследство гениалният мислител изразява по не по-малКо сполучлив начин своите препоръки към идните поколения, които също звучат актуално:

Който има воля и силен дух,
той ще победи всеки недъг.

Болестта ще отстъпи пред гордия,
пред безстрашния и непокорния.

Затлъстяването е опасен и Коварен недъг.
Той здравето ни отнема не изведнъж

Постепенно ни лишава от подвижност и сила
и често ни докарва до преждевременна могила.

Особено интересно за днешния човек е неговото разбиране и отношение към музиката. За Авицена тя е тясно свързана с математиката, с теорията на числата и понятията за време и движение. Неговата цел била да устаноби закономерностите в областта на хармонията и да открие принципите на композицията.

И тук философът-леКар е гледал далеч в бъдещето, доказвайки, че хармонията в музиката е отражение на хармонията в природата, а те взети заедно несъмнено облаго­родяват човека.

Няколко века по-късно след времето, когато е живял Авицена, човешкият опит и наблюдения доказват необходимостта от създаването на специална наука, свързана с храненето и здравето и пряката зависимост между тях.
Авицена и тук оставя във времето своя професионален почерк на далновиден учен. На храната той гледал като на лекарство. Количеството и качеството на всяка храна според него имат решителни последици върху състоянието на пациента.

Лекарят-философ описва и пряката зависимост между човешкото здраве и семейните отношения. На този въпрос той е посветил отделен том, който е озаглавен "Трактат за домакинството или етика на семейството", където са разяснени подробно етичните взаимоотношения между съпрузите и проблемите, свързани с възпитанието на децата.

Двадесети век роди колосалните екологични проблеми, пред които се изправи човешкият род. Най-удивителното е, че и в тази насока великият учен има пръст.
Библиографите му с основание го наричат и баща на профилактиката. Той има низ от съвети, свързани с хигиенизирането на жилищата, достъпа на слънчеви лъчи до отделните помещения в една сграда, качеството на питейната вода за здравето на хората, продължителността и качест­вото на съня и ред други, съзвучни с днешния ден съвети.
Всичко това безспорно доказва правотата, още приживе съвременниците на Авицена да го нарекат "Княз на лекарите" и действително от позицията на времето се оказва, че повече от шест века той е бил личността - законодател в сферата на медицината и фармакологията.

Днес в България почти няма град, в който аптека да не носи името "Авицена". Може би това е една от най-съществените форми на признателност за неговите заслуги към чове­чеството, изразени в отношението на една малка страна, намираща се на хиляди километри от неговата родна земя.

Това косвено доказва правотата на една от неговите мисли, съхранени през бейовете - "Спрабедлибостта е най-хубавото украшение на човешките постъпки".
философските възгледи и идеи, завещани ни от Авицена, вероятно са една от причините неговият народ и страна днес да се превърнат в своеобразен център на непреходни духовни ценности. През изминалия дведесети век човечеството преживя много катастрофи, бедствия, болести, мизерия и унижения. Може би не е случайно съвпадение, че земята дала живот на Авицена роди и идеята за "диалог между цивилизациите и културите", издигната от президента на Иран на последната за XX веК Обща Конференция на ЮНЕСКО.

За средновековния персийски философ основа на обществото е семейството, а извор на човешко щастие - любовта.
Особено актуално звучи днес и твърдението, че съвършената държава се крепи върху справедливи закони и разумни управници. Кой ли днешен наш политик не би се съгласил с мисълта, че е необходимо съгласие между хората, установено чрез нормите на справедливостта и закона, на който законодателят придава задължителност.

Една от вечните истини на Авицена гласи, че има два вида знание: едното е в усвояването на явленията, другото - в тяхната преценка.