Великите поети на Иран
 
Шахриар  
Шахриар
1903-1988

Времето минава, погледни епохата на бурната ни младост,
Въпреки потопа мъка, в китката цветя остана жизнерадост.

 
 

Сейед Мохаммад Хосейн известен с псевдонима Шахиариар, е роден и умира в град Табриз. Погребан е в "Гробницата на поетите" - в знак на признателност и уважение от страна на иранския народ.

Шахриар още от дете изучава Свещения Коран и Дивана на Хафез. Първоначално учи в родния си град Табриз, след което заминава за Техеран и продължава в известния по това време "Дар-ол-фонун" или "Дом на науките", по-късно се записва в медицински институт. Любовна авантюра осуетява плановете му за лекарска кариера - след петгодишен курс на обучение той напуска Техеран и университета без диплома и постъпва на държавна служба в Хорасан.

След кратък престой и работа в Земеделска банка, Шахриар се завръща в Табриз през 1940 г., след смъртта на баща си.

През 1978 г., когато Ислямското движение в Иран бележи подем, той влиза в неговите редици и до края на живота си го подкрепя в своите творби.

Шахриар пише на персийски и азерски език, като едни от най-добрите му творби са: "В памет на баща ми", "О, майкчин вопъл", "Послание към Айнщайн", "Изгубеният рай", "Две райски птици" и поемата на азерски езиК - "Хейдар Баба".
Шахриар е майстор на.персийския стих. Особено добри са неговите газели, касиди, маснави, кити, рубаи. Той твори и в духа на "новата поезия" на Нима Юшидж.
138

През 1930 г. излиза от печат "Душата на пеперудата"; през 1941 г. - "Божият глас"; през 1949 г. - "Сега защо?"; през 1954 г. - "Избрано от дивана на Шахриар"; през 1957 г. - "Избрано от газелите на Шахриар"; през 1957 г. - "Събрани стихове
" в четири тома.


Ето те, скъпа, за тебе готов съм на всичко, защо
ме изоставяш, когато съм паднал аз ничком, защо?

***
Знаят двете ми очи - написах аз газела несравнима,
та дано, от нея запленена, се завърнеш ти, любима.

***
На младини запалих свещ - живота да открия.
Не го открих, но младостта загубих аз самия.

***
Времето минава, погледни епохата на бурната ни младост,
Въпреки потопа мъка, в китката цветя остана жизнерадост.

***
Усмихнати устни, защо ли сърцето ми пълните с кръв -
със трън се пробождате и ме разсичате вие със стръб?

***
Тази lечер, месечино, си успокоение за моето сърце -тъй че
в крайна сметка, месечино, ти безкрайно пак съчувстваш на нещастното момче.

***

Тези вечер, светла ми звездице, ти отново не дойде.
На раздялата ми, о, зорнице, ти отново не дойде...