Махди Ахван Салес, известен с псевдонима Омид, е съвременен ирански поет, роден в Машхад, починал в Техеран. Завършва училище по изкуствата в Машхад и работи известно време в Министерство на просветата, сътрудничи в пресата, озвучава филми и радиопредавания.

През последните години от живота си се занимава и с преподавателска работа в различни университети.

Ахван поставя начало на творческата си дейност през 1947 г., като още с първите си стихове съперничи на великите майстори на персийската поезия и литература. Става член на Литературното общество на Машхад и получава псевдонима Омид от хорасанския поет - Великия Носрат (Монши Баши).

В творчеството си Салес използва както класическия стил на писане, така и съвременния. През 1951 г. излиза от печат поетическият сборник"Орган", следван от "Зима" през 1956 г.; "Краят на книгата за царете" през 1959 г.; "От тази Авеста"; "Най-добрата надежда"; "Влюбените и лазурното синьо"; "Ад, но студен"; "Противоречивите и порочните"; "Старото дърво и гората" (сборник с приказки за деца); "Животът е такъв, но трябва да се живее"; "Видовете метрика в персийската поезия".

***

... Спомних си, ех,
точно казвах, че онази нощ отново
вършеше злини студът на месец Дей
и какъв бе само студ, какъв бе студ!

Снежен вятър и ужасен мраз,
но, за щастие, накрая си намерих и подслон,
и въпреки че вън бе тъмно и студено - като страх.
Кафенето топло бе и светло - Като срам...

***

Знаем ли кой заслужава да бъде наречен чист сват?
Онзи, който не осквернява невинното същество
и във затвора на своито презряно и немощно тяло
не изтощава душата си жадна за божество.
Себелюбивите и егоистите са крадци
и затова той е чужд на тоба общество.
Докато хората не бъдат доволни от него,
няма да бъде доволен от себе си и той.
А в деня, в който съзре звездата на славата,
ще презре своенравния и надменен покой.
Докато душите гледат и бедни се мъчат
той не иска с богатство и постове да е герой.
И в съда да стане съдия или мюфтия,
да го тъпчат със злато, той пак ще е справедлив,
докато голия не е облечен със дреха,
покрив за себе си няма да построи.
Докато има сираци, бездомни и болни
той няма блестящи одежди за свойто дете да крои
Откриеш ли някой с такива качества, той е
достоен да бъде наречен ангел чист и красив