Шейх Мослех-ад-дин Мошареф-ад-дин Саади Ширази, известен с псевдонима Саади, е роден и умира в град Шираз, където се намира и неговата гробница.

Саади е най-великият представител на персийската поезия и проза на XIII век.
Поетът изгубва баща си още като дете и го отглеада дядо му по майчина линия. Младежките му години съвпадат с периода на управление на Атабек Саад Ибн Занги. По това време напуска Шираз и заминава за Багдад. Там постъпва в ордена "Незамийе", където изучава богословие и литература. След завършване на обучението си се среща с някои от суфийските шейхове като Ибн-е Джовзи и Шехаб-ад-дин Сохраварди, с чиято благословия се отправя на дълго пътуване.

Саади преживява почти целия XIII век и, както пише руският иранист И.С.Брагински, "...сякаш е минал през два живота. Единия живот, своите млади години, той преживял бурно - скитал се, борил се, търсил. След това се уединява в покой, където изкарал своя втори живот - в съзерцания, в размисли, в преосмисляне на всичко преживяно и в неговото описване."

Изследователите на творчеството на Саади твърдят, че през вековете също като птицата феникс - "Голестан" възкръсва и печели все повече приятели и читатели.
И до ден днешен остава загадка как авторът е "предвидил", че през 1958 година човечеството ще отбележи 700 години от написването на "Градината на розите".

Изследователите отбелязват още един любопитен факт - те твърдят, че думата хуманизъм е откритие на поета. Човекът и неговата душевна красота, стремеж към хармония с природата, са в основата на философските открития на поета.

Пословиците, поговорките и притчите залегнали в основата на персийския фолклор, обагрени от прекрасния художествен език на Саади, и днес учат на мъдрост иранските деца и техните родители.

Сливането на творческата фантазия с житейския опит създава най-видния представител на персийската поезия и проза на XIII век.

Саади се връща се в Шираз в периода на управлението на Атабек Абу Бакр Ибн Саад Занги. На него посвещава известното си произведение "Бустан", а на Саад Ибн Абу Бакр Ибн Саад, другата си значима творба - "Голестан".

"Голестан" е написана в литературната форма садж, римувана проза със стихотворни откъси - една от трите класически форми на прозата.
Поетът има оригинален стил на писане, защото съчетава и доближава един до друг опростените и изкуствено усложнените похвати. Това най-ясно се вижда в "Голестан" -творба, изтъкана едновременно от сложно опростени и просто усложнени проникновени слова.

Стилът на писане на Саади е ясен, разбираем, опростен. Поетът въплъщава новите си, изящно оформени мисли и виждания в изразителни слова, лишени от излишна усложненост.

Още съвременниците на Саади са признали изключителната притегателна сила и проникновеност на поезията му, намерила широко разпространение и издържала проверката на времето.

ИЗ "РОЗОВА ГРАДИНА"

За какво ще ти послужи на цветето листът?
От моя 'Hолестан" ти лист един вземи!
Цветето ще бъде живо пет-шест дни.
Тоз 'Голестан" обаче вечно ще те весели!

***
Дочух - една овца, великодушно как
спасил си ти от вълк, навярно единак.

Опрял си нож о гърлото й вечерта -
така душата на овцата отлетя.

Че на вълка от лапата си я спасил,
разбрах, защото ти самият вълк си бил.

***

Да оставят всичко земно - учат ги открито,
а самите тайно трупат - и сребро, и жито.
Учен, който само с приказките си остава,
с нищо той на другите така не повлиява.
Учен е човекът, който мрази злите нрави -
не едно да казва, а обратното да прави.

***

"Човешкото тяло е благородно с на душата човечността.
И не красивата дреха показва човечността.
Човекът ще стигне до място, където само при Бог ще види човечността .
Виж до каква степен е висотата на човечността.

***

Следният стих е написан на главния вход на ООН като лозунг за обединение на всички хора в името на мира и приятелството.

Чадата на Адам едно са тяло -
от кал е сътворено по начало.
Една част само ако заболее,
за нея всяка друга ще милее.
Ти, който не скърбиш за болка чужда,
човек да се наричаш - няма нужда.

***
Двама напразно са се трудили и безполезно са се старали. Онзи, който спестявал, без да е използвал натрупаното, и този, който е научил нещо, а след това не е направил нищо.

***

Такова е познанието - колкото и да четеш, изглежда,
ако на практика не го прилагаш, просто си един невежа.
Не си ти никакъв мъдрец, ни учен някакъв със собствен огън,
а просто си едно четириного със товар от книги много.
Какво ли е познанието за безмозъчно, освен догатки,
освен това, че със дърва е натоварено или с тетрадки.

***

Докато човекът още дума не е казал -
и достойнствата, и слабостите му са скрити.

Никога не си мисли, че всеки храст е празен,
че под него, може би, пантера в сън е свита.

***

"ЗА СТАРОСТТА И НЕМОЩТА"

Ръцете бдига даже и добрия лекар,
изпадне ли във слабоумие човекът.
Той собственик е на тераса подредена,
а от основи къщата е разрушена.
Днес старецът бере душа и пъжка жално.
Отново старата го маже със сантал, но
Когато здравето съвсем се разнебитва,
не ще помогне ни лекарство, ни молитва.

***
Ех, далеч остана младостта ми с бурни чувства!
Колко жалко е, че радостното време хвръкна.
Силата на лъвската ми лапа ме напусна.
Днес доволен съм - като от сиренето хрътка.

***
Бе почернила старица белите си власи.
Казах й: - Ей, майко, стара, с тези ли представи
Черна своята коса направи с хитростта си,
ала тази гърбица не ще да се изправи.