Абу Абдаллах Джаафар Ибн Мохаммад, с псевдоним Рудаки, е роден в село Бандж Рудак в област Самарканд, откъдето и получава псевдонима си.
В детските си години се отличава с изключителна памет. Според изследователите на Рудаки, той още на осемгодишна възраст научава Корана наизуст и пише първите си стихове. Рудаки притежавал и музикален талант, затова майсторът на барбата Абулабак Бахтиар го приема за свой ученик.
Всички тези способности му спечелват авторитет и уважение и той бива приет в двора на тогавашния управник Ал Саман, а мъдрият министър на Саманидите - Балами го обявява за "безподобен сред арабите и иранците".
Рудаки е сред поетите, за които има твърде малко биографични данни, а низ от предания и легенди допълват картината на живота му.
В литературната история, литературоведите пишат за двама велики слепци в поезията - Омир и Рудаки. Някои изследователи твърдят, че той е автор на един милион и триста хиляди стиха, но днес са открити не повече от хиляда.
Според една легенда Рудаки е бил зрящ, когато е писал своите стихове, в които необикновено голяма роля играят цветовете, а по-късно бил изгонен от двора на Саманидите, поради защитата му на един народен метеж, като преди това бил ослепен.
Рудаки е автор на поетическия сборник "Калила и Димна" и "Сборник с поезия".
Поетът пръв въвежда десетки поетически стъпки, при които основната форма на иранското стихосложение аруза приема като задължително качество поетическата мелодия, независимо дали това е хазадж или рамал (това са поетически стъпки, специфични за този вид мелодика).
С това Рудаки става ненадминат по своето майсторство на поетическото поприще, особено когато описва човешките чувства, настроения и природни картини.
Дари ме господ с четири неща:
ум, име, бодър дух и доброта,
И всеки надарен така от него.
Без капка скръб ще мине през света.
Съдбата си благослови и справедлив живей,
разкъсай своята скръб: волнолюбив живей!
И не тъжи, когато сред богатите те няма -
намирайки се сред бедняците, щастлив Живей!
Завист не таи към този, който смяташ за щастлив,
че към теб от завист може някой друг да е обзет!
И както да ласкаеш ти змията -
Накрая ще те клъвне за отплата.
Подлецът си е винаги подлец,
Пази се на мерзавец от ръката.
Взри се в Рудаки, когато искаш да се увериш:
не сърце у него бие, а една душа - тъга. |
