ДЖамал-ад-дин Абу Мохаммад Али Ибн Йусеф Ибн Заки, с литературен псевдоним Незами, е поет, учен и пътешественик от VI-VII век.

Роден е, живее и умира в град Гяндж. Сведения за живота му почти липсват, но това, което се знае със сигурност е фактът, че Незами неизменно свързва живота си с родното си място.

Литературната критика определя Незами Гянджеви като най-значимия ирански писател - прозаик, чийто разкази се считат за шедьоври на персийската литература за всички времена.

Автор е на пет тома събрани съчинения с общо заглавие "Пет съкровища", като всяка книга има отделно заглавие: "Хранилище за тайни", "Хосроу и Ширин", "Лейлаи и Меджнун". "Книга за Бахрам" или "Осем звезди" и "Книга за Александър".
В "Книга за Бахрам" или "Осем звезди" Незами се обръща към своя син с мъдри поучения:

"само знанието е истински приятел"; "получи добро име"; "дружи само с мъдри"; "отбягвай лошите хора, защото те могат да те опорочат". Следва и поредица от съвети към всеки бъдещ владетел.

"Духът е над тялото - пише Незами - бъди душата на държавата, бъди справедлив и мъдър, бъди милосърден, вслушай се в съветите, които се намират в тази книга, както са слушали мъдрите съвети великите шахове от миналото. Стиховете са вечни. Те са по-ценни от съкровище."

В откъса "Писмото на иранците до Бахрам" авторът започва с послание на стареца-шах към Бахрам. Той е стар. Измъчват го тежестите на царските грижи. Изкачил се е на трона, само защото са го помолили, самият той не е искал. Завижда на безгрижния живот на Бахрам, изпълнен с лов и пирове. А той от грижи не знае какво е сън. Новият шах говори за тежката вина на грешния баща на Бахрам и го съветва да не прави опити да завзема престола - все едно няма да го приемат велможите. Той предлага на Бахрам откуп. В края на писмото - послание той лицемерно се съгласява да стане наместник на Бахрам ...

Бахрам е изпълнен с гняв, но не загубва разсъдък. Дава на посланиците мъдър отговор: "Тронът принадлежи на баща ми - аз признавам, че баща ми е бил грешник. Но не трябва да се обвинява синът за греховете на бащата и не трябва да се говори лошо за умрелия. Аз съм друг човек и ще управлявам страната по друг начин, ще бъда милостив, справедлив, разумен, няма да отмъщавам за старото, никого няма да обирам, ще се вслушвам в съветите на мъдреците.

Пратениците признават, че Бахрам е прав, неговата реч е реч на истински шах, при това произходът му е безупречен. Но изтъкват ноби препятствия. Дали са клетва на стареца шах и не могат да я нарушат. Бахрам отговаря, че той сам със сила ще го лиши от престола и няма да се наложи да нарушават клетвата. Нека извършат изпитание: да изведат два свирепи лъва и между тях да сложат шахския венец. Който го Вземе - той ще бъде шах.

Записват условието и го изпращат в Иран. След като го прочита, старецът веднага сваля короната и се отказва от престола в полза на Бахрам. Велможите и победите го задържат. Нека Бахрам се опита да вземе венеца, казват те. Ако не успее, престолът ще бъде на стареца.

Бахрам взима венеца.

Предводителите на арабските и иранските войски пристигат при шахския зверилник. Извеждат лъвовете, между тях слагат шахския венец. Без да трепне, Бахрам се приближава към лъвовете, убива ги и завладява бащиния си венец."

В поетическото си творчество Незами въвежда нов стил на писане в персийския език. В творбите му се наблюдават специфични словесни структури и изрази. На места злоупотребява с употребата на арабски думи и усложнени конструкции, което затруднява читателя, тъй като е нужно добро познаване на древните науки.

Поради сиянието на твоя образ

Сиянието на твоя образ кара очите да виждат светлина.
Светът не е виждал по-красиви от твоите опиянени очи
ти си толкова прекрасна - от главата до петите - изящна
светът не те е издигнал, нито божество те е създало
Ти си като цвете, милосърдна, убиваща влюбените
разбери ме само за миг.