Великите поети на Иран
 
Насер Хосро  
Насер Хосро
 

Всичките красиви думи, непокрити със дела, с живот,
блудкави са като ароматен, но съвсем безвкусен плод.

Ти не се завъртай и гласи в посоки разни - като шиш.
И не сменяй свойта дума, все едно си зар на лъснат под.

Зар не си, кажи, защо тогава лицемерно се държиш?
Зарът всеки миг изменя своето лице и своя код.

Не върши неща, които ти не искаш да те сполетят.
Не изричай думи, щом към теб не искаш да намерят брод.

 
 

Абу Моин Насер Ибн Хосроу Ибн Харес Гобадиани, с почетно звание "Ходжат"(суфий), е персоезичен учен, пътешественик и поет.

В житейския път на Насер Хосроу се открояват два напълно различни етапа.
Първият обхваща периода от детството на поета до 43-годишна възраст - време, през което той изучава науките на своето време и изпълнява отговорни длъжности в двора на тогавашните владетели.

Насер Хосроу произхожда от богато и влиятелно семейство. По тази причина и поради високите постове, които е заемал в царските среди, първият етап от житейския му път преминава в безгрижие, стремеж към богатство, високи постове и търсене на истината. На 43-годишна възраст го спохожда сън, който променя живота му и преобразява коренно неговата личност.

От този именно момент започва вторият етап, когато Хосроу предприема пътуване до Мека и четири пъти извършва поклонение пред Божия дом. Поетът обхожда по-голямата част от Иран, Ирак, обширни територии от Арабския полуостров. Сирия, Палестина и Египет.

В края на пътешествието си се запознава с исмаилитски проповедници и приема тяхната вяра.
Така открива за себе си истината. Скоро е назначен от халифа на Хорасан за духовен наставник и започва да проповядва тази религия в Марв. Но група сунити издават заповед да бъде убит и Хосроу е принуден да напусне родината си. Избягва в Нишабур и Мазендаран, където създава религиозна организация и продължава своите молитви. Там намира и смъртта си.

Насер Хосроу е един от малкото велики майстори на касидата в историята на персоезичната литература.
Спецификата на стила му го прави единствен и ненадминат по своята същност поет. Езикът му - това е езикът на всички творци от Самадитската епоха, но като метрика, стиховете на Хосроу значително се отличават.

Световноизвестният френски ислямовед Анри Корбен определя Насер Хосроу като една от най-големите фигури на иранския исмаилизъм и като доказателство предлага следното твърдение на философа: "Позитивната религия (шариа) е езотеричният аспект на Идеята (Хакика), Насер Хосроу а Идеята е езотеричният аспект на позитивната религия... Позитивната религия е символът (мисал); Идеята е символизираното (мамсул). Езотеричното е в постоянното колебание на циклите и периодите на света. Езотеричното е Божествената енергия, която не е подложена на изменение".

Всички произведения на Хосроу са неповторими, защото не възхваляват поети (както правят повечето произведения от това време) и владетели, а са ангажирани със социална и религиозна тематика.

Известни поетически творби на Насер Хосроу са: "Сборний: стихове", "Книга за светлината", "Книга за щастието".

Сред прозаическите му произведения се нареждат преди Всичко: "Книга за пътешествията", "Провизии за пътници", "Лицето на религиите", "Освобождение" и "Енциклопедия".

О, докога ще се въртиш ти край нещастниците нищи?
Жестоките щом търсиш непрестанно, сам жесток си станал.

Докато можеше, Градеше - като ястреба ти беше,
но твойта немощ стана за лешоядите покана.


Когато още силен беше, как порочно се държеше,
но днес, на бедността в капана, май благочестив ти стана.

***
Всичките красиви думи, непокрити със дела, с живот,
блудкави са като ароматен, но съвсем безвкусен плод.

Ти не се завъртай и гласи в посоки разни - като шиш.
И не сменяй свойта дума, все едно си зар на лъснат под.

Зар не си, кажи, защо тогава лицемерно се държиш?
Зарът всеки миг изменя своето лице и своя код.

Не върши неща, които ти не искаш да те сполетят.
Не изричай думи, щом към теб не искаш да намерят брод.