Джалал-ад-дин Мохаммад Ибн Баха-ад-дин Моулави Балхи Руми, с псевдоним Моулави, е един от великите ирански мистици, поети и учени. Носи името Балхи във връзка с родното си място, а Руми, т. е. "Византийски" идва от Източна Византия, където поетът прекарва част от живота си.

Баща му е един от големите мистици на XIV век, който поради известността си, предизвикал завист у султан Мохаммад Харазмшах и бил принуден да напусне родината си заедно със своя син.

В Багдад и Малатия, където се установяват за осем години, Джалал-ад-дин постига високи познания в областта на науката и религията под вещото ръководство на баща си.

По покана на Ала-ад-дин Кейгобад - представител на династията Селджуки, баща и син тръгват към Коня. Там Руми изгубва безвъзвратно своя баща и учител, но има щастието да продължи образованието си при неговия ученик Шамс-ад-дин Мохаммад Табризи.

Моулави, впечатлен от гениалността на новия си наставник, става негов духовен последовател (морид). Като израз на уважение, навсякъде в газелите си, вместо името си Руми, поставя това на Шамс Табризи.
След смъртта на своя наставник Моулави пътува до Дамаск, но основно продължава своята проповедническа дейност сред народа.

В историята на персийската литература името на Руми се свързва с две знаменити произведения - "Маснави йе маанави" или така нареченото "Духовно маснави" и "Диван-е Шамс" - сборник, който съдържа газели, рубаи и строфически стихотворения.
Пише на арабски, турски и гръцки език, но като цяло творчеството на Моулави е написано на персийски език.

Газелите на Моулави се считат за едни от най-блестящите образци на персийската поезия.

Според д-р Абдулхосейн Заринкуб, "Газелите са уникални, някои от тях без име, дълбоки и увлекателни, топли, преливащи от чувства, вълнуващи. В тях има не само любов, има всичко, което съществува във вселената."

"В произведенията му -твърди д-р Заринкуб-любовта към природата намира специфичен израз. В неговата "Маснави" се разказва за красотата на сезоните, играта на вятъра, очарованието на цветовете и всичко това като проявление на Бога - създател на Вселената.

Чрез вселената пресъздадена от Моулави в "Маснави" всички, които са проникнали в света на тайнственото, могат да общуват помежду си. Темите, които засяга свързани с морала и възпитанието, разкриват тайните на нравствеността и всеки разказ съдържа дидактичен и поучителен елемент."

РАЗКАЗ ЗА БЕДУИНА, ЧИЕТО КУЧЕ УМИРАЛО ОТ ГЛАД

Издъхвало на бедуина псето
и той над него заридал в полето.

Попитал го там пътникът поспрял:
"Защо във сълзи си потънал цял?"

Отвърнал онзи: "Моят пес умира,
сърцето ми от скръб не знае мира.

Той бе ми верен, тръгнех ли на лов,
не спеше нощем и бе с взор орлов."

"Какво му е? - пак пътникът попита -
Ранен ли е? Чий прът ли е изпитал?"

А онзи: "Не, не беше той злорад.
Умира тук единствено от глад

"Търпи тогава - продълЖил човека -
към теб ръката божа ще е лека."

И с пръст посочил: "А в торбата там,
какво ли пази възелът голям?"-

"В торбата ли? Месо и хляб се крие,
че още дълъг път пред мен се вие."

"Човече - кимнал пътникът с глава, -
защо не го нахраниш от това?"

Отвърнал бедуинът: "Ти си жалък -
в път без пари не ще намеря залък;

Как да не плача за добрия пес,
за сълзи пари не искат днес ..."

Ядосан викнал пътникът тогава:
"Бъди проклет с душата си лукава!

Ти си един напълно празен мях!
Нали на теб е служил в скръб и смях!

Но ти си бил сто пъти по-нищожен
за себе си щом си тъй разтревожен

и предпочиташ сълзите в беда,
лъжливи сълзи са това, вода.

За мен са нищо те, защо да крия,
И не по-скъпо струваш ти самия."

Едно от специфичните очарования на "Маснави" е, че разказите преливат от един в друг, а поуките и размислите се преплитат и свършват някъде в безкрая.
Изконните човешки ценности, сътворени от Моулави във "Великият диван" или "Духовно маснави", или "Диванът на Шамседдин Табризи", имат непреходна стойност и са чест за всяка нация, родила техния автор.

В "Духовно маснави" Руми разкрива, че източник на всяка радост е душата, духовните наслади са непреходни и трябва да бъдат предпочитани пред материалните. Актуално звучи днес и твърдението, че искреността и чистите помисли са нужни, както на хората занимаващи се с наука, така и на всички останали.

Руският изследовател Радий фиш в биографичната си книга за Руми пише следното:
"Маснави" е Книга, подобна на която световната литература не познава. Да започнем с това, че тя не е написана от поета, а е разказана от него. Поезията не е за четене, а за произнасяне на глас. Новаторството, приписвано на поетите от XX век, Джалаледдин е осъществил още през XIII век.

"Маснави" няма предварително обмислен план, не се под­чинява на никакви канони. Движи я един - единствен закон -свободата. Свободата на мисълта, на духа; свободата на израза, свобода на асоциациите.
Шестте тома на книгата, двадесет и пет хиляди шестотин и осемнадесетте двустишия се създаваха в продължение на петнайсет години. Но това е една книга, единна по стил и по възглед за света.

Великият поет беше надарен с асоциативно мислене, притежаващо необикновена мощ. И тази мощ му позволяваше да съвместява несъвместимото, да съпоставя несъпоставимото, за да разкрие същността на явлението. Асоциативността е моторът на "Маснави", работещ с неизчерпаемо гориво - диалектиката на Джалаледдин.
Поетът започва да мисли и да изказва мислите си на глас. Една мисъл води към друга, а нея я следва трета. За да я подкрепи, той си спомня народни приказки, в които участват хора и животни. По повод на някои от персонажите поетът си спомня легенда. Изведнъж се превъплъщава в един от нейните герои, сетне при спомена за нещо свое, лично, достига шеметни лирични просветления, кара слушателя да се смее и да плаче.

После идва на себе си и се връща към първия разказ. Отново го прекъсва по средата с анализ на психичното състояние на героите или философски тезис. Отговаря на въпрос на учениците си. И отново продължава разказа, за да може, завършвайки го, да се върне към мислите, изказани преди, но неразвити в цялата им широта.

Така тече, също като самия живот, свободната поетична реч. От време на време монотонна, като падащи капки дъжд, като смяната на дните и нощите или върволицата на годината. Понякога пламенна, страстна, понякога весела, от време на време непристойна.

За какво разказва тази книга? За единството на света и единството на човечеството. Но и за безкрайната разнообразност на света и разединеност на хората. За величието на съвършения човек. Но и за човешките слабости. За любовта. Но и за омразата.
За да се отговори на въпроса, за какво се говори в "Маснави", трябва да се напише още една "Маснави".

Книги с такъв епически размах обикновено се творят от народите в продължение на векове. В "Маснави" са включени много приказки, притчи, предания, легенди и пословици на различни народи. Но все пак тя е сътворена от един човек. А тогава трудно се побира в съзнанието. Вероятно за това през средните векове са я назовали "персийския коран".

По-късно са наричали "Маснави" и "енциклопедия на суфизма", и "енциклопедия на фолклора от онова време". Но с не по-малък успех можем да я наречем сборник на научните знания, кодекс на морално-етични правила, ръководство по психоанализа.
В нея има всичко. В нея е казано всичко. За всичко. Самата тя е като света, чието единство се проявява чрез безкрайното му разнообразие.
"Маснави" не разказва историята на шаховете и царете, нито приключенията на Синдбад моряка ...

"Маснави" - това е грандиозна симфония на човешкия дух в устрема му да овладее света и да опознае себе си.
Необикновена съдба очаква тази необикновена книга. Скоро след нейното създаване започват да я учат наизуст. Онези, които запомняли "Маснави", получавали званието "Маснави-хан".

В Иран, в Средна Азия, в Индия, но преди всичко в Мала Азия, били създадени специални школи - "Дар-ул-Маснави", където изучавали и тълкували поемата на Джалаледдин Руми. За "Маснави" били съставени десетки сборници, били написани стотици томове коментари и тълкувания - на арабски, турси и персийски.

Само с религиозната нетърпимост на средновековна християнска Европа и невежото висоомерие на европейската буржоазия, смятащи за диваци повечето от културните народи в света, може да се обясни защо чак до XIX век в Европа не са знаели за тази книга."

ХОРАТА НА БОГА

Хората на Бога разкъсаха завесата на мисълта
т. е. не видяха любов на друго място освен при Бога
Каквото дадяха, такова им се върна
Каквото казаха, такова и чуха
хора са отседнали при учителя на руините
други са ученици на шейха и молитвите му
Викът по пътя на тленния човек е,
понеже много зърно са разпиляли и много капани са заложили
Научи се на усърдие от ранобудните последователи,
Защото те са избрали един от тези два свята.