Шамсоддиу Мохамeд Хафез Ширази, познат с името Лесаналгейб. и псевдонима Хафез, е велик ирански поет, получил безспорно признание по света, като датата 12 октомври е обявена от ЮНЕСКО за международен ден на Хафез Ширази.
Семейството му се премества от Исфахан в Шираз, където през 1305 г. се ражда Хафез. Баща му умира докато той е още дете, поради което живее с майка си в нищета.
Известно време работи в една хлебарница, но любовта към знанието е много по-силна и той едновременно с труда за прехраната си учи четмо и писмо. Не след дълго започва сериозни научни занимания в областта на персийската и арабската литература, правото, философията и музиката. Въпреки тежката работа, често е в ръце със Свещения Коран, който научава наизуст, затова и получава псевдонима Хафез -"човек, който знае Корана наизуст".
Приживе Хафез не издава сборник със стихове; това правят Мохамед Гуландам и Сейед Касем Анвари, за да станат достояние на света.
По това време политическата обстановка в Шираз е твърде неспокойна, но в същото време градът е един от големите научни и литературни центрове както в Иран, така и в ислямския свят въобще, което дава възможност на Хафез да израстне в обкръжението на велики учени, литератори, поети и мистици.
Литературните историци разполагат с изключително оскъдни биографични сведения за живота на великия поет, а оцелялото днес е малка част от неговото огромно литературно и научно творчество. При един обиск в дома му, близките на поета изгорили всичко написано, а издаденото днес е събирано от роднини и приятели, което обяснява напълно различията в стиховете и тяхното тълкувание.
Хафез е най-добрият майстор на газелата в Иран наред със Саади. Той е най-видният представител на философско-лирическата поезия, който успява чрез умелото съчетаване на любовната и мистичната тематика да създаде нов, напълно оригинален стил.
Авторът на безсмъртните газели за любовта, виното и свободата на човешкия дух, издигнал лирическата миниатюра до съвършенство е изключително чувствителен творец. Всеки стих от неговите газели разкрива нежната му душевност. Неслучайно още приживе наричали поета "Принц на персийската поезия" и "Анакреон на Средните векове", а днес народните певци в Иран се наричат "хафези".
Наред с това, Хафез издига и обръща голямо внимание на езика на произведенията си.
Поетът използва различни словесни фигури, но толкова умело, че те не дразнят читателя със своята усложненост и изкуственост, напротив, галят ухото със своето благозвучие.
Първият европейски език, на който е преведен Хафез, е немския и това става благодарение на Гьоте. Следват преводи на английски, френски, италиански, испански. Първите преводи на руски език правят Пушкин и фет. В руската история на литературата всеки би могъл да открие стотици страници посветени на Есенин и неговите "Персийски мотиви", вдъхновени безспорно от езика на Хафез.
Брамс и Шуберт пишат стихове под въздействието на иранския поет. Едно от най-интересните влияния на стиховете на Хафез, което срещаме и което едва ли бихме могли дори да предположим, е това върху Ницше, който усетил дълбокото неземно опиянение на Хафез. |
