През своята хилядолетна история иранският народ ражда велики пълководци, владетели, поети, учени и творци, които прославят Иран по света.

Има едно име, което блести с особена светлина, един поет-легенда, за когото казват, че е най-изтъкнатият иранец на всички времена и това е великият Абуалкасем Мансур Ибн Хасан фердоуси, известен с псевдонима фердоуси. Той е не само един от колосите на иранската поетична мисъл, но и мислител, мъдрец, духовен водач и учител на иранския народ.

фердоуси, по думите на д-р Мохаммад Амин Риахи, допринася за устойчивостта на персийския език, за националното единство, възпява свободата и независимостта на Иран. По негово време Саманидската държава значително отслабва, а същевременно тюркските племена набират сила и се насочват към завземане на престола.

В тази обстановка, огорчен и натъжен, фердоуси започва да пише "Шахнаме" - класическо произведение, нацио­нална гордост за всички, които говорят на фарси.
Днес "Шахнаме" се счита за символ на "иранската идентичност". "Значението, което има фердоуси за иран­ците, е по-голямо от това на Омир за гърците, на Шекспир за англичаните, на Юго за французите, на Пушкин за русна­ците. Защото и да не бяха Гьоте, Юго или Пушкин - пише д-р Мохаммад Амин Риахи - немският, френският, руският или други езици и народности нямаше да изчезнат, но ако фердоуси и "Шахнаме" ги нямаше, може би днес иранската държава и език нямаше да съществуват."

Безспорно Омар Хайам, Саади, Хафез и Руми формират иранското самосъзнание и естетически критерии, но всички те в някаква степен дължат своето собствено самочувствие и самосъзнание на фердоуси.

Погледнато извън пределите на Иран, въпреки че чрез превода не може да бъде предадено изяществото на мисълта и изискаността на детайлите, "Шахнаме" е огледало на културата на иранския народ, култура, която се отличава от всички други култури, обичаи и традиции.

От деня, в който книгата е преведена на европейски езици, нейната сила и величие, образи и идеи извършват свое­то дело. Европейските литературоведи веднага дават своята висока оценка на прекрасните хуманни послания и на остротата на мисълта на фердоуси.

Епическата творба е разделена на петдесет части, колкото са били владетелите на Иран, затова носи и заглавие "Книга за царете". Царската епопея е само исторически фон, на който се раждат, борят се и умират стотици герои, защитавайки род и родина.
фердоуси е на не повече от 35-40 години, когато поетът-епик и негов съгражданин Дакики е убит съвсем млад от своя слуга. Няколко години преди своята нелепа смърт, Дакики започва да пише стихове - своеобразен сбор от ирански народни предания и легенди, които фердоуси решава да довърши.

Специалистите по из-токознание сочат един любопитен факт от живота на фердоуси. Когато другият велик поет, философ и учен -Авицена се ражда, фердоуси е бил на 40 години; когато умира фердоуси, Авицена навършва 40 години.

На 58-годишна възраст фердоуси вече е написал около две-трети от "Шахнаме". По това време на трона сяда видният меценат на културата, литературата и поезията -Махмуд Газнави. На него именно фердоуси посвещава своята безсмъртна "Книга на царете".

Причините са две: първата - името на владетеля и предлаганата възможност за препис на епоса, би го предпазила от поразяващата сила на последвалите събития; втората -фердоуси, подобно на повечето поети, искал да извлече и материална подкрепа за труда на своя живот. Но, уви, и съдбата на фердоуси, и неговото гениално произведение не правят изключение от общата орис.

Нещастен и огорчен, той завършва земните си дни в бедност и нищета.
Независимо от обстоятелствата изследователите на фердоуси пишат, че авторът на "Книга за царете" е имал "мил характер и чисти помисли".

Водещият елемент в епопеята от първата до послед­ната страница е патриотичният възторг на поета от славното минало на иранците и преклонение пред техните героични дела. В предговора на българското издание на "Шахнаме", Йордан Милев пише: "Шахнаме" е "Източна Илиада", където героите се раждат и умират, страдат и л1обят, ходят на лов и пируват, понесени от крилете на мисълта за родината, свободата, мира, труда на обикновените хора."

Ненавижда лъжата, клеветата, лицемерието и, докол­кото е възможно, се въздържа от употребата на неприлични, неетични думи. Затова епосът се счита за най-моралната, чиста и заслужаваща признание творба в персийската поезия.

Тази вечна творба е написана в духа на персийското народно поетично творчество, на езика, използван от народа по това време. Тайната мъдрост на нейния автор се крие в това, че той не пише в проза, защото тя би се ползвала от малък брой учени от неговото време и следващите векове. Пише я в стихове, за да може да бъде четена от масите, на които да въздейства и да остане в паметта им.

фактът, че след хиляда години дори неграмотните разбират езика на фердоуси доказва, че през всичките тези години иранците не са преставали да четат епоса и да го предават от уста на уста.

Това дава основание и на големия ирански учен Мохаммад Казвини да твърди, че всеки иранец, независимо от социал­ното си положение и образование, в огромна степен дължи националното си самочувствие на фердоуси.

Още приживе очевидно абторът е имал пълно съзнание за стойността на творбата си и историческото послание, което тя носи. Безспорно доказателство за това са думите му: "С тази книга дарих живот на своя народ" и всъщност чрез нея той открива нов път за развитие на западащото иранско общество, език и култура.

Най-точно обобщение прави д-р Риахи, който твърди, че със създаването на "Шахнаме" фердоуси изпълва с дълбоко съдържание понятието "Иран" и възражда в сърцата на сънародниците си чувството за национална принадлежност.

Преди хиляда години, богато все още понятието "националност" е чуждо на западните народи, поетът сътво­рява "Шахнаме" като огледало на иранската култура и вдъхва чувство за принадлежност към род и родина на своя народ.

Вече едно цяло хилядолетие "Шахнаме" е източникът, от който иранският народ черпи сведения за древната си история и ги отразява в своите исторически и литературни трудове.

До преди сто години, когато все още няма публикувани изследователски трудове по иранистика, "Шахнаме" се явява единственото съчинение по история на Иран.
Когато се пише за значението на фердоуси, не бива да се пропуска още един факт, който д-р Риахи подчертава: "Когато иранците приемат исляма, те се надяват да съхра­нят националното си самочувствие, език, величие, история, традиции и обичаи, т.е. всичко, което не е в разрез със свеще­ните закони на исляма. Господстващите арабски династии се противопоставили на този стремеж, водени от идеята за "чистата раса".

Тяхната цел е да прекратят съществуването на иранската нация и нейната култура. В този исторически момент фердоуси създава своята героична епопея и чрез нея "помирява" националната история, култура и само­съзнание на своя народ с исляма и им дарява вечен живот.

"Шахнаме" се явява връзката между величието на древ­ната персийска култура и ислямски Иран; своеобразен мост между иранското минало и настояще.

Най-старият открит до момента препис на "Шахнаме", датиран от втората половина на XIII век, се пази в Лондон. Друг ръкопис с висока научна стойност се съхранява в Санкт Петербург, а ръкописът, редактиран и изчистен от допълне­ния, направен от внука на Тимур Байсанкур, днес се пази в Техеран, в библиотеката на двореца Голестан.

***

СОХРАБ ПИТА ХАДЖАР ЗА ИМЕНАТА НА ИРАНСКИТЕ ЮНАЦИ

Блестеше неговия шлем далеч.
И ласото, и всичКо бе готово,
да полети, навъсил взор сурово
на хълма близък, откъдето той
видя подробно огнения строй
на враговете. И Хаджар повика
със думите: "Бъди с душа велиКа,
че кривата стрела не знае цел,
тъй както и човека неумел.
какво те питам - ти ми разкажи
и не мисли, че вярвам на лъжи.
Щом искаш да се върнеш здрав и жив
и сред витязите да си щастлив
най-точно ти ме запознай с войската,
с която вече водя аз войната.
А за това с признателност от мен
ще бъдеш най-богато надарен.
Но ако искаш да ме лъжеш ти,
едва ли някой тук ще ти прости."
Хаджар отвърна: "Щом и ти сега
ме питаш за иранската войска -
ще бъда искрен, мразя аз лъжата,
и точно ще ти обясня нещата,
че свята е за мен искреността -
и ми е чужда, знай, ненавистта.
Нали е правдата навред желана,
а кривдата - ненужна и презряна!"

"Шахнаме" е една от творбите в световната културна съкровищница, преведена на почти всички известни езици по света.