Великите поети на Иран
 
 
Джами
 
Няма паметник по земните пътища,
по-траен от словото на прозата или стиха.
 
 
 

Нураддин Абадолрахман Ибн Незамаддин Дашти, избестен с псевдонима Джами, е роден в Харджерд Гисам, а умира в Херат. Баща му и дядо му били родом от исфаханския квартал Дашт, но се преместили В Джам, откъдето идва и псевдонимът на великия поет - Джами.

Още от детските си години Джами придружава баща си - първо до Херат, а после до Самарканд - области, центрове на персийската култура и литература. Там бъдещият поет започва да изучава богословие и литературознание, достигайки до най-високото ниво. По-късно се запознава и с тънкостите на ерфана и става последовател на суфийско-дервишеския орден Накшбандие.

Джами е последният поет, посветил се на суфизма, затова получава почетното звание Хатем-ош-шоара (Последен от поетите).

Той не служи като придворен поет на нито един от владетелите и не ги моли за помощ, но всички те водят с него кореспонденция и поддържат връзка.

Сред прозаическите произведения на Джами изпъкват: "Цветната градина", "Проекти", "Събраните свидетели" и други.

Автор е и на един голям сборник с биографии на суфии, който е озаглавен - "Диханията на Божествената близост".

Трима велики поети на всички времена - римският Овидий, Джами и А.С.Пушкин на различни езици и в различни епохи са изказвали мисълта, че най-добрият паметник за поета е неговата творба.

Няма паметник по земните пътища,
по-траен от словото на прозата или стиха.

Джами издава и сборник със стихове, които съдържат касиди, строфически стихотворения, газели и кити.

Автор е и на осем маснави или "Осемте трона".

От произведението "Осемте трона" три мистични епопеи представляват по-особен интерес - "Юсуф и Зулайха", "Лейли и Маджнун", Което всъщност е вариант на Тристан и Изолда на персийската епопея, и "Салман и Абсал".

От епопеята "Салман и Абсал" са запазени две версии. Първата версия е на Авицена, а втората е с мистичен произход. Предполага се, че Джами е използвал именно втората версия за своята поема.

Литераторите-иранисти определят поемата на Авицена "Саламан и Абсал" като междинна форма между художествена литература и философски трактат. Верен на древната източна традиция, няколко века покъсно Джами написва романтичната поема "Саламан и Абсал", в която възпява със силата на своя талант любовта между двама млади и тяхната саможертва.