Великите поети на Иран
 
Аттар  
Аттар
 
Аттар обходи седемте града на любовта,
а ние още сме в началото на пътя.
 
 
фарид-ад-дин Аттар Кадкани Нишабури, с псевдоним Аттар, е роден и умира в село Кадкан. Аттар е един от най-великите ирански мистици, поети и прозаици от края на XII и началото на XIII век.
Литературоведите-изследователи предполагат, че в началото на своя живот Аттар е бил собствений; на аптека, но осъзнал, че лекуването на болни не е неговото истинско призвание и се насочил към изучаването на поезия и основите на ерфана.

Безспорно бъдещият поет става последовател на мистика от XII век Маджд-ад-дин Багдади, от когото научава най-висшата степен на мистицизма, след което се завръща в своя роден край.

Убит е в Нишабур по време на монголското нашествие.
Аттар вероятно е автор на 114 книги, но част от тях не са достигнали до наши дни. Най-известното му произведение "Антология на суфийските светци" е проза на персийски език, следвано от "Логиката на Аттар" - творба, съдържаща 5000 бейта (двустишия).
 
Мавзолея на Аттар в Нишабур

Литераторите-иранисти определят Аттар като първия поет, който признава Авицена за свой учител. Под непосредственото влияние на великия поет, учен и философ и конкретно неговото "Послание за птиците", Аттар създава поемата си "Беседа на птиците".

Няколко века по-късно "Беседа на птиците" на Аттар вдъхновява друг поет - Низамаддин Мир Алишер Наваи да напише поемата си "Езикът на птиците".
При предаване на мистичното значение Аттар използва завладяващ и изразителен език, затова суфиите определят поезията му като "бич на аскета".
Моулави - другият блестящ персийски поет, изразява своето възхищение от стиховете му и високия мистичен ранг така:


Аттар - душа и две сияещи очи,
а ние всички следваме ги.


Аттар обходи седемте града на любовта,
а ние още сме в началото на пътя.