Настоящето есе първоначално е представено от мъченик д-р Али Шариати на конференция по покана на йезуитската църква в Париж в отговор на коментарите , направени от красноречивия , даровит , но въпреки това полупросветен , френски писател Конде по отношение на съпружеския живот на Светия Пророк .

По - късно Шариати включил темата в учебната програма на университета в Машхад , до като преподавал там през 1966 - 1967 г . След като редактирал есето си , Шариати го включил в своята книга " Уроци по ислямо логия ", публикувана на персийски през 1969 г .

Въпросът за полигамията в исляма и особено за жените на Пророка е привлякла вниманието на определени западни изследователи повече от всяка друга тема . Преди да се захванат с развиването на този въпрос , те , разбира се , са били решили да оставят на страна своята безпристрастност с цел да оскърбят и омаловажат исляма и мюсюлманите .

Въпреки изобилието от исторически факти тези автори следват собствения си вкус , прищевки и , може би , озлобление към исляма .

Такива хора обикновено намират за интересна историята , в която се разказва за Зейд и Зейнаб , но не и факта , че пророкът се оженил , когато бил на 25 години , и то за 25 години по - възрастната от Него Хадиджа . ( първата Му Жена ).

Не ги интересува историческият факт , че ислям ският Пророк се оженил за петдесет годишна вдовица . Когато самият Той бил само на 25 и живял с нея почти 30 години . Нито пък това , че докато Хадиджа била жива , Мохаммад не се оженил за друга и всеки път , изпълнен с любов се сещал за нея . За тези автори това са незначителни и дори " грозни " факти , на които не си струва да се обръща внимание . Те с настървение си търсят извинения за да атакуват исляма , умишлено пропускат всички факти и свидетелства за семейния живот на Пророка , за да могат да Го пресъздадат като самотен ориенталски владетел с много жени в " харема " Си .

Освен това тези хора пренебрегват факта , че Мохаммад е можел да се ожени за Зейнаб , преди тя да сключи брак със Зейд , а също и да се отдаде на съвместен живот с млади девици , вместо да взима за съпруга шейсетгодишната Омм - Салама .

Гореспоменатите автори не желаят да чуят истината , иначе нямаше да се осмелят да дадат началото на злонамерената кампания срещу един силен и обичан мъж , който сКлючил брак с Хавса - останала в историята като грозна и зла жена . Пророкът знаел , че тя ще живее в самота , без да познае любовта и семейството , понеже мъжете не се интересували от нея , и се оженил за нея само за да удовлетвори Бог , като помогне на тази душа . Но , уви ! Този жест изпълнен с хуманност и саможертва , никога не се забелязват от антиислямски настроените писатели .

Въпросът за полигамията и правата на жените в исляма естествено изисква широко мащабно изследване и трябва да бъде разгледан от различни аспекти без никакви предразсъдъци . В случая не трябва да се налагат модерните разбирания по тема . Която е била актуална преди 1400 години в съвсем различен културен контекст .

В подхода си към проблема за семейния живот на Пророка д - р Шариати строго е спазил правилото за безпристрастност , за да не намали научната значимост на своя труд . Така той се е опитал да избяга от позицията си на праВоВерен мюсюлманин и при написването на есето да не се влияе от собствените си религиозни убеждения . Именно от това имат нужда някои западни изследователи , ислямолози и ориенталисти

Правоверните , които четат този памфлет , трябва да имат предвид , че Шариати се постарал да бъде максимално безпристрастен при изготвянето му .

Чрез превода на този труд са постигнати две цели : отговорено е на фалшивите обвинения срещу Пророка на исляма и изключително академично е защитена справедливостта при излагането на тази тема .