Кралят на поетите

Иранската поезия, плод на близо 2500 - годишна история, е важна част от световното културно наследство, все още малко познато у нас поради неясните ни представи за Изтока. Досега на българския читател са представени майсторите на класическата персийска литература -Рудаки, Фердоуси, Хайям, Незами, Руми, Саади, Хафез и Наваи, но имената на съвременните поети, творили през XX век, са непознати. Затова ви представям личността и творчеството на един от тях - Мохаммад Таги, известен като Бахар.

"Бахар" означава "пролет" - символ на свободата на птиците и надеждата за живот...

Роден е в гр. Машхад през 1886г. Наследява от баща си титлата "крал на поетите" по благоволението на тогавашния шах на Иран - Мозафареддин. Първите му стихове на възхвала са посветени именно на него.

В началото на XX век в Иран набира сили конституционното движение. Той активно се включва в него и издава вестниците "Първа пролет", "Факултет", "Свободно слово" и др., които отразяват новите патриотични идеи и са неколкократно спирани от властта. В тях отпечатва редица свои политически и исторически статии, лирика.

Избиран е за депутат в няколко поредни меджлиса. След военния преврат на Реза Хан, който в последствие се обявява за шах на Иран, Бахар сам ръководи издаването на опозиционния печат. Поради възгледите и невъздържаното си перо известно време прекарва в затвора. Там написва поетичен цикъл, част от който е и стихотворението "Не моля...".

"Бахар, дори съдбата ти да те захвърли във затвора,
за свободата ни от Бог, бъдете благодарни, хора!"

Когато излиза на свобода, продължава политическата си дейност и тайната полиция на шаха планира убийството му. По случайност бива убит не той, а друг човек, приличащ на него. Това го кара да се отдръпне" от обществения живот и да се насочи към изследователска дейност.

Пише трудовете "История на Систан", "Кратка история на политическите партии", "Сборник с приказки" и "Стилистика" в три тома.

В този период преподава литература в Техеранския университет и около него се сформира литературен кръг от млади поети. Той насърчава новите течения в персийската литература, в частност т. нар. "нов стих". Много от колегите му, след като добиват известност и признание, го сочат за свой учите л и пример. В края на Втората световна война Реза шах абдикира и Бахар се връща в политиката, като стига до поста министър на културата. Чувствата, които го вълнуват по това време, той споделя в стихотворението "Бедният везир".

"Пари, имения, богатства всички тука имат,
освен високите си помисли, аз друго нямам. "

Бахар е признат за последния майстор на класическата касида. Запазва съвършено формата й, но я изпълва с ново съдържание. Той е поет на обстоятелствата, който отразява в творчеството си всички събития на своето размирно време - конституционното движение, двете световни войни, борбата за независимост от чуждо влияние в Иран и т.н.

Езикът му е образен и изпълнен с багри, като на моменти майсторски преплита иносказателността с дидактически елементи.

От стиховете му струи вярата в човека и силата на волята му, копнежът за свобода и справедливост, надеждата за едно по-добро бъдеще на любимата до болка родина...

Вярвам, че тези встъпителни думи ще помогнат на читателя да погледне отвъд редовете, да се разходи из дебрите на една чужда земя и да се докосне поне за миг до светоусещането на иранската душа.

В заключение бих искала сърдечно да благодаря на своя преподавател Ангел Орбецов за безрезервната помощ, която ми оказа. За него с пълна сила важат думите на краля на поетите:

"Бахар, прави добро на всички, за това не чакай слава,
блажен е онзи, който на незрящияръка подава... "

Николина Кунева