И в бъдеще основните спорове в областта на биоетиката ще бъдат фокусирани върху проблемите на човешкото клониране, терапевтичното и репродуктивно клониране, генотерапията, превенциите за ранно диагностициране, глобалните предизвикателства пред здравеопазването и грижата за застаряващото население. Тези и много други въпро ще налагат необходимостта от една философия на биоетиката.
Досега биоетиката беше свързана със западната медици на, която се развива независимо от религията и почива на несъмнената вяра на хората в научния позитивизъм. Въпреки съществения юдео-християнски принос в етиката, биоетиката продължава да се развива в изцяло светска перспектива. Подобен светски подход в биоетиката е разбираем доколкото тя се проявява като светска алтернатива на религиозната перспектива и е приспособена да служи на плуралистично- нравствените общества.
Оказа се, че в една силно религиозна ислямска страна, като Иран, също няма пречки да се заложи на разума и светското. При това в Иран биоетиката се развива без да изолира етичните проблеми от техния духовен и социален контекст. За съжаление западните усилия за изследване на проблема от не-религиозна перспектива, ограничават подхода, правят го лишен от смисъл и значение.
Модерността все повече разглежда разнообразието като белег на силата и белег на прогресивното общество. Уважението към разнообразните представи често се смята за разделително- отправна точка за много ситуации на биоетиката в западните общества. Понятието морален плурализъм става все по-прило жимо. На Запад биоетиката, като смес от рационалност, научност и обективност, се счита много повече за културна конструкция, от която и да е не-западна философия или здравна система свързана с вярата и религията. Но какво ще важи тогава за общества които са с по-голяма културна и религиозна еднородност?
Биоетиката като дисциплина в Иран се базира на моралната философия и на перспективите на биоетиката като наука, използвайки рационални, обективни, логични и последо вателни подходи при изучаването и разрешаването на сложни проблеми.
Непознаването дълбочината на културните различия и тяхното значние само води до морално отчуждение. За да развием биоетиката транснационално, за да е приложима тя в една културно-плуралистична среда е необходимо да изслед ваме онези фактори, които са културно дефинирани и известни. Всестранно да бъдат изследвани социалните и културни фактори формиращи големите биоетични конфликти.
Решаващата крачка за постигане на универсална биоетика ще бъде направена когато се преосмисли принципа за автономия на човека. От решаващо значение ще бъде информираната обществена подръжка. Мненията "за" и "против" ще се формират на световно ниво и ще бъдат тясно обвързани с регулиращите потребности на науката и промиш леността, както и със социалните, културни и етнически проб леми на гражданското общество. Иран е направил тази решителна крачка, особено със закона си за бъбречните трансплан- тации. Биоетиката в Иран е законен политически съветник на правителството и на съответните държавни органи за изработване на правилна стратегия и политика в сферата на човешките генетични технологии. Тук тя е успяла да намери точния баланс между различните методи и амбиции и стремежа за максимална информираност и постигането на консенсус по въпросите за биоетичните резултати и техните ефекти върху хората и околната среда. Политиката на Иран в началото на XXI век е за взимане на окончателно решение относно избора на технология и как максимално прагматично тя трябва да бъде използвана. |
