Етическите въпроси, свързани с генната терапия за медицински цели, засягат проблема за научните методи, които биха довели да злоупотреба с бластоцити, които се произвеждат чрез използването на клетъчен трансплант (клонинг) и производната техника за употреба на стволови клетки. Изследването може да доведе до ускоряване на развитието на репродуктивната генетика, което има пряко влияние върху личните взаимоотношения в брачната двойка, които произтичат от бременността. Ислямът счита личните взаимоотношения за основа на целия религиозен живот. В действителност, Пророкът казва, че девет десети от религията се основават на човешките взаимоотношения, а само една десета на отношенията между Бог и човек.

След като Медицинският център на Университета Джордж Вашингтон извърши в 1993 разделяне на генетично увредени човешки ембриони чрез отделяне на бластомери, мюсюлманите започнаха разглеждането на въпросите за манипулациите с човешки ембриони след ИВФ имплантиране и тяхното въздейст­ вие върху фундаменталната връзка на мъж и жена, животосъзи- дателния аспект на съпружеските отношения, чиято кулминация е родителската любов и грижа за детето. Коранът обявява, че съчетаването по двойки е универсален закон за всичко (51:49). Мюсюлманският акцент при дебатите за генетична репликация се отнася до моралните проблеми на научната технология да се извличат ембрионови стволови клетки от бластоцитите, които освен тяхното основно репродуктивно приложение може да се ползват за възпроизводство на всеки вид клетки за цели на

научното изследване, трансплантация на тъкани, фарма­ цевтични цели, и други възможни цели.

Може ли човешкият прогрес в биотехнически произведе­ ното потомство да застраши първоосновата на човешката общност, а именно религиозно и морално основаните съпружес­ ки и родителски отношения по Божиите закони? Следователно по-сложните въпроси за съхраняването и експериментите с ембриони не са толкова важни за този аспект на етическите разсъждения. Въпреки че терапевтичната употреба на клонинг при ИВФ улеснява фертилността в брака, бил той моногамен и полигамен, мюсюлманите са затруднени да обосноват морално тази технология.

В свят, където господстват мултинационалните корпора­ции, мюсюлманите, подобно на всички останали хора по света, не смятат технологията за аморална. Никоя човешка дейност не е възможна без съзнателност и воля. Във връзка със злоупо­ требите с генно инженерство и евгеника, случили се в най-новата история, мюсюлманите оправдано, подобно на християните и евреите, имат опасения, че начинът, по който може да се ползват материалите, произведени чрез технологията за стволови клетки, може да се подчини на пазарния принцип, което ще доведе до тяхната комерсиализация.

Явно е, че от етическа гледна точка използването на ембрионни стволови клетки с други, освен терапевтични цели, натоварва човечеството с огромната отговорност да осмисли бъдещето на генетичните подобрения на човешкото здраве, изисква законодателите да взимат техните решения предвид­ ливо и мъдро при избора на критерии, чрез които да се оценяват ползите и рисковете от тези технологии.