Човекът от край време се бори с проблема за страданието и неговото избягване. Въпреки усилията на безброй мюсюлмани и християни да се прегради пътя за нещастията поради зло и несправедливост, не е открита окончателна рецепта за ефективни действия в такива случаи. В своето отношение към страданието Ислямът е позитивна и адекватна алтернатива на западната традиция. Проявленията на страданието не се пренебрегват, но като цяло се считат за средства на Божиите цели. Страданията разкриват Божиите цели на хората. Двата принципа, за Божията сила и човешката отговорност, са независими един от друг, но и свързани в цялостното учение за творението.

Един от най-ранните и постоянно дискутирани теологичес- ки проблеми в Исляма е въпросът за съгласуването на две явления в сътворението: всемогъществото и свободната воля. В тези дискусии неизбежно изниква въпросът за човешката отговорност, а заедно с него и въпросът дали страданието е заслужено или не. Известно е, че според най-общия възглед в Исляма Бог определя кога идва страданието и го предвижда,

като спрямо въпроса за преминаването на човешкия ембрион в личност това означава:

Всеки един от нас възниква в майчината утроба за 40 дни, след това за още толкова се превръща в тяло, след още толкова тялото му е завършено. По един ангел отговаря за всеки човек с четири мисии - за неговата храна, срока на живота му, дали ще бъде щастлив или нещастен (и за неговата работа).

Но въпросният възглед се посреща с контрааргумента, че подобно преувеличаване на всемогъществото на Бога в крайна сметка превръща човека в марионетка. Възхваляването на Божията сила ще е духовно благотворно за човека, но само ако тя се тълкува в смисъл, че Бог е винаги благотворител и все- виждащ, но не и ако наред с това човекът се превръща в марио­ нетка, която се мята безцелно през целия период на съществу­ ването си. Мюсюлманските рационални теолози твърдят, че човек сам решава постъпките си и сам определя съдбата си. Бог контролира всичко, но той дава и правото да се избира и по този начин човек носи отговорност за съдбата си.

Това противопоставяне на двата възгледа рефлектира върху реалния човешки живот. За много мюсюлмани страда­нието не е академичен проблем, а реалност в техния живот. Трябва ли човек да взима мерки за облекчаване на страданията, доколкото това е възможно, или трябва да ги приеме като нака­ зание и възмездие за предишни извършени грехове? В Ислям­ ското учение често се посочва, че страданието, и специално болестта, ще опрости греховете, ако се приеме с примирение. Въпреки това, има и традиция, в която се казва, че човек трябва да намери всички начини за избягване на страданията. Тези различни изражения на вярата в Божията сила и човешката свободна воля намират различно изражение в отделните култури, в които Ислямът има водеща роля, но заедно с това допуска и приема множество от специфичните за тези култури ценности. Следователно опитът на мюсюлманите да разкрият мистерията на живота споделя общочовешката нужда да се разкрие истината за предопределените човешки дела и онези дела, които могат да се направляват.

Съвременната наука и технология открива все повече сфери от действителността, които могат да бъдат изучавани, обяснявани и дори контролирани с цел подобряването на човешкия живот. В тази област на открития, които водят до промяна на явленията, свързани с човешкото здраве, са сериозните открития на генетиката, която създаде значителни технологични новости, които промениха разбирането ни за човека и неговата отлика от другите видове. Като се очаква, да бъде завършен през 2006, проектът човешки геном трябва да създаде пълна карта на човешката ДНК, която е вътрешната информация за генетичния строеж на всеки индивид. Ползата за обществото от това знание ще бъде, че човекът ще узнае истината за някои генетично предавани болести. Така чрез повишените възможности да се идентифицират външните и молекулярните нива, всеки индивид ще може по-лесно да бъде разграничаван от всеки друг, което е метод, който може да доведе до дискриминация, основана на откриването на тези специфики. Нашето разбиране на гените ни въоръжава със способността да ги контролираме, което създава както надежди, така и опасения. Очакваното завършване на проекта за структурните елементи на човешката природа и наследстве­ ност се нуждае от сериозно преосмисляне. Ползите за преван­ тивната медицина и изследването по лечение на генни болести, като имунна недостатъчност и рак, трябва да бъдат съотнесени с вредата от тяхното възможно приложение, като например създаването на нов вид дискриминация в здравната помощ и пазара на труда, възкресяване на евгениката и значителни промени в природата на личните взаимоотношения.

Тези опасения, свързани с клиничната употреба на генетични манипулации, доведоха до изграждането на система от ограничения върху изследвания и тестове на човешката ДНК. Самата технология, доколкото е в експериментална фаза, не е способна ясно да предвиди възможните вреди от рискованите процедури. По-нататъшната намеса в човешката ДНК може да навреди на други основни структурни компоненти на човешкия живот. Още повече, много от бъдещите изследвания в човешката молекулярна биология предполагат употребата на органи от млади ембриони и гамети, а доколкото тази практика

включва в себе си въпросите за аборта и личността при човешкия фетус, изследванията, основани на употреба на човешки ембрионни тъкани с цел изучаване и контролиране на човешката ДНК, се посрещат като пренебрегване на основни морални принципи.

Но големият потенциал на тези генетични интервенции е добра възможност генетичната етиология да изучи множество сложни болести при човека. Доколкото практическите техни­ чески умения на учените генетици се подобриха, частните корпорации продължиха да привличат университетски изследо­ ватели и дейността върху човешкия геном и използването на ембрионни клетки продължава. В действителност, изследването на човешки ембрионни стволови клетки и възможността за успешни манипулации на зародиша се разви бързо, и новите открития в тази технология повдигнаха въпроси за етическите последствия от тези намеси в клинични условия.

Моралните оценки и отношение на Исляма към тази технология са провокирани освен от установяването на зависимост между предразположение към болест и точност на генетичния тест, също и от въпроса за фетуса и неговото разви­ тие до конкретния момент, когато той се превръща в човешка личност с пълноправен морален и правен статус.

Началото на живота на ембриона е сериозен морален и социален проблем в мюсюлманската общност. Всеки, който изучава мюсюлманските дискусии по този проблем, би забелязал, че неговото решение се мени периодично и в съответствие с научната информация, с която са запознати мюсюлманските прависти. Съответно всеки период в ислямс­ката юриспруденция съдържа нови правила (фатви) съобразно с новите открития в науката и технологията до този момент. Търсенето на задоволителен отговор на въпроса за момента, от който ембрионът придобива законов статус, продължава и в наши дни.