В областта на религиозно-етическата практика сунитите допълнително се разделят на четири правно-религиозни школи със свои собствени принципи относно практически въпроси от социалната политика. Следователно в нашето изследване на възгледите относно генната терапия аз ще избягвам да изтъквам частни крайни възгледи на сунити и шиити. В областта на етическите проблеми често се случва да се открият противни възгледи относно репродукцията на гамети и микробиоло­гичните техники, които проблеми все още не са обстойно изучени от религиозните учени, които се ръководят от свещените писания, а по-точно Корана и Суна (Традицията), идваща от пророка Мохамед.

В ислямската мисъл, когато се разглеждат въпроси на медицинските грижи, вниманието към задълженията, дълга и взаимната справедливост превъзхожда по значимост изтъква­ нето на частните и автономни лични права. Задължението да се спаси човешки живот е абсолютно, но принципът на обществе­ ното добро (маслаха) изисква конкретният живот да се прецени спрямо стойността на общото благо за всички, които са непосредствено свързани с пациента. Следващо изискване е да се взимат предвид духовните взаимоотношения на пациента с неговото семейство и обществото като цяло. Ако активната медицинска намеса ще доведе при някой пациент до допълни­телни страдания за него и неговото социално обкръжение, тогава моралната преценка не може да не се основава на въпросите за справедливостта, достъпа, разпределението и следствията от медицинската помощ за обществото, което именно разпределя ресурсите, включително и тези с висока стойност за нуждите на превантивната медицина. Пренасоч­ ването на ценни ресурси, било човешки или технологични, с цел поддържането на нечий живот, трябва да бъде съотнесено с колективните социални нужди, като се приложи принципът на

дистрибутивната справедливост. С други думи, ползата от медицинската помощ трябва да бъде обща.

Принципите на справедливостта и ползата, както са описани в секуларната биоетика, са трудно приложими в условията на специфичната социално ориентирана същност на ислямската етика на медицинската помощ. Моралните проблеми, които са свързани с разпределението на ценни ресурси, не се дискутират широко в повечето ислямски общества от Третия свят, тъй като в тези страни здравните грижи се организират по авторитарен и патерналистки модел. Но все пак задължението да се придържаме към принципа за равноценността на всеки човешки живот, по простата причина, че това е човешки живот, не ни позволява да подхождаме безотговорно към нито един живот, дори ако това изисква изразходването на ценни медицински ресурси.