Етиката има дълга история в Иран и великите ирански лекари обръщат специално внимание на преподаването и прилагането на традиционната етика.

Нарасналото внимание към етическите проблеми доведе, до завръщане на етиката в здравната помощ и до възникване на медицинската етика като нова гранична дисциплина в целия свят. Откритията в генетиката, изследването на стволови клетки и органна трансплантация са някои от медицинските теми, които повдигнаха важни етически въпроси. Внимание към етиката беше демострирано също и от медицинската и религиозна общност в Иран през последното десетилетие.

Иран и историята на медицинската етика

Ясно е, че някои от културните традиции в Иран и рели­ гиозните норми в частност оказват влияние върху проблемите на медико-етическата дейност и нейното реализиране в нашата страна. Комбинацията от Иранска култура и Ислям, който набляга на развитието и разпростряняването на знания, доведе до златни времена за научните постижения, особено в областта но медицината в миналото. Великите ирански мюсюлмански учители обръщат специално внимание не преподаването и прилагането на етиката. Рази /865- 925/ е един от първите ирански лекари, който описва основните принципи на медицинс­ ката етика. Али Ибн Абас Ахвади /930- 994/, известен като Хали Абас за европейците, е автор на медицинско изследване, наречено "Камел ал- Санаат ал-Тебиях". Въпроси на медицин­ ската етика са разгледани подробно в първа глава не неговата книга. Авицена /981- 1037/ също е автор на ценни наблюдения относно преподаването и практикуването на етика за лекари.

Образованието по медицинска етика било част от обучението на студенти медици в традиционната Иранска медицина. Персийската медицинска етика била "съвременна" не само откъм когнитивните, но и откъм духовните черти на добрия лекар. След въвеждането на съвременно медицинско образование в Иран през 1934 е създаден първият медицински колеж "Дарул- Фунюон". Първият учебник по медицинска етика,

озаглавен "Медицинска етика и обичаи" от доктор Етемадиан е издаден в 1963. Въпроси като отнешенията доктор- пациент, конфиденциалност, аборт, евтаназия, са подробно разгледани от автора. Днес медицинската етика се изучава в 19 лекции /2 кредита/ за студенти по медицина в Иранските медицински университети на национално ниво. Публикуват се учебници и кодекси, които са част от учебната програма.

В Иран етически проблеми се дискутират между лекари, юристи и религиозни учени. Принципите на биоетиката и решенията на етическите проблеми по този начин се извеждат от Ислямските закони. Те се осъвременяват в светлината на Свещения Коран, традициите на Пророка на Исляма, мнението на учените, както и на мъдростта. Иранската ислямска култура поначало акцентира върху алтруизма, благоволението към ближните, стремежа към съвършенство, живота след смъртта, взаимната връзка на човека с Бога и Вселената.

ПРИНЦИПИНАИСЛЯМСКАТАЕГИКА
Ислямът обръща специално внимание на моралната етика. Съществена черта на Ислямското учение е съвършенството на моралното поведение на човека. Пророкът на Исляма, Мохамад, казва: "Аз бях назначен от Бога за пророк, за да довърша и усъвършенствам моралната етика" /Ал- Мустардак/ Пътят към морално и духовно съвършенство в Исляма се описва като "търсене на Бога". Търсещите Бога трябва да изпълнят две изисквания: техните действия трябва да се подчиняват на предписанията и заповедите на "божия закон" /ал- Шар/ и те трябва да са сигурни, че Бог винаги се съдържа в техните сърца. Човекът е същество с двойна природа: душа и тяло. Човешкото съществуване не е само в неговата физическа същност. Човекът е съвършен чрез достойнството на неговия духовен Аз. Всяка постъпка, която се съгласува с човешкото духовно съвършен­ ство, е морална, и всяка постъпка, която заобикаля висшия аспект на душата ни, е глупава и посредствена постъпка. Съобразно с този възглед, добродетели като честност, почтеност, добродеятелност и други, са идеи, които са свързани с висшия Аз. Най-важният Ислямски принцип е този: Човек има

вродено благородство и възвишеност, които се крият в неговата духовна същност и Божията искра. Въпреки че физически и природно всички хора живеят в различни условия и ситуации, с различни физически нужди, те са равнопоставени по своето духовно съвършенство. Неизбежно в тази област стремежът и отвращението от нещата, които са добри или лоши, имат общ, универсален и вечен аспект. Всеки израз на доброто и злото сочи моралността на постъпката, а самото съвършенство на доброто и злото е универсално и вечно.

От друга страна, Бог е дал на човека живот и с това е дал на човека свобода и способност да бъде добър или да се отдаде на злото. Бог също е дал на човека принципното знание за "добро" и "лошо" с момента на неговото раждане. Свещеният Коран казва: "Човешката душа - по начина, по който е създадена и озарена със знание за добро и зло - е свидетелство за факта, че този, който се пречиства /от всичко порочно/, ще бъде щастлив, докато онзи, който е порочен, ще пропадне".

По тази причина етическите ценности като справедливост, честност, почтеност и вяра, не са били изследвани философски, дори когато е ясно, че има значително практическо разминаване с тези ценности или голяма разлика в приложението на тези ценности. Впрочем свободата е висшата човешка ценност, която стои над животинското начало у човека и материалните ценности. Човешката постъпка е морална, ако е резултат от осъзната свобода. Според Ислямския възглед хората са автономни в процеса на взимане на решения, ако те са способни да разберат и вземат разумно решение за тях самите, което е съзнателно и доброволно. В заключение, в Ислямската етика четирите принципа на медицинската етика - благодеяние, не вреди, автономност, справедливост, и другите сродни ценности, като свобода, помагане на ближния, и др., са напълно оправдани. Но тяхното тълкуване и практическо приложение може да се различава от други религии и култури. Например, докато Ислямът предимно акцентира върху уважението към всеки човек, то тълкуването на принципа за "уважение към автоном­ ността" може да бъде ограничено в някои ситуации.

В настоящото десетилетие в Иран се извършват значи-

телни промени в обучението по медицинска етика, изслед­ванията и законодателството.

Иранската национална комисия за ЮНЕСКО има проект за водещи принципи за създаване на национален биоетически комитет. Комитетът ще включва представители на Министерст­ вото на здравето и медицинското образование, Министерството на науката, изследването и технологиите, Организацията за защита на биологичната околна среда, Министерството на земеделския джихад; Организацията за медицинско право в Иран, Хозех- Елмиех Кюом (колеж по медицинска юриспру­ денция), Иранския Академичен център за образование, култура и изследване, Медицинския съвет на Иран (неправителсвена организация). Двама специалисти по морална философия, двама юристи, двама биотехнолози, двама биолози, и по един

специалист от областта на имунологията, генетиката, фармако­ логията, биохимията, психологията и епидемиологията ще присъстват като постоянни членове. Този комитет ще обсъжда важни въпроси на биоетиката в страната.

БИОЕТИЧЕСКОЗАКОНОДАТЕЛСТВОВИРАН
Официалната религия в Иран е Шия, течение в Исляма и фатвата (религиозен възглед за допустимостта или недопусти­ мостта на постъпката) на религиозното учение е важна за успеха и възприемането на идеите от общото население. Изложени са позитивни фатви по биоетически въпроси като органна трансплантация, аборт, генно инженерство в Иран и някои от тях са застъпени в закони от Парламента в последните години.

ОРГАННА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ И МОЗЪЧНА СМЪРТ
Органната трансплантация има дълга история в Иран и Иран има една от най-успешните програми в Близкия Изток. Данни от органната трансплантация в Азия, Европа и САЩ в сравнение с Иран са изложени в таблица 3. Етическите проблеми, свързани с органната трансплантация, са важен въпрос в последните години в целия свят. В Иран алтруизмът, който се основава на религиозни етически учения и традиционни културни ценности да се помага на ближния, има значително място в контекста на органното даряване. В Свещения Коран се казва: "и който дава живот на душата, той дава живот на цялото човечество" (5:32) В 1998 съветът на лекари и религиозни лидери в Иран проправи пътя за развитие и бърз прогрес за националната програма за органна трасплантация. В това отношение Парламентът прие документ за органната транс­ плантация и мозъчната смърт през април 2000. Според доку­ мента, трупен органен донор и тъкани и органи от лице в мозъчна смърт се използват за трансплантация по волята на починалия или съгласието на неговото семейство и със сигурно установена мозъчна смърт от специалисти.

Обикновено органната трасплантация е насърчавана от милосърдни организации, които възнаграждават донора.

Законът, който урежда органното даряване, беше приет от Правителството на Иран в 1997. Етическите и законови положения на органната трансплантация в Иран са разгледани в други статии.

ГЕНЕТИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В Иран има няколко центъра за генетично изследване, като техният брой нараства в последните години. Те се зани­ мават с важни въпроси като генна терапия, конфиденциалност на генната информация, избор на пола преди раждането, евгеника, клониране, които се нуждаят от въвеждане на определящи принципи. Няма абсолютни забрани върху генетичните изследвания в Иран, но моралните принципи и етическите кодекси трябва да се следват стриктно: задължи­ телно информирано съгласие, информиран избор, уважение към личната автономия, анонимност (без име и адрес), приблизи­телно предсказване на риск, конфиденциалност и повери­ телност.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТВОЛОВИКЛЕТКИ И КЛОНИРАНЕ
В Иран репродуктивното клониране е забранено, но в последно време се одобрява изследване на ембрионни стволови клетки от религиозните лидери и някои от тези проекти вече стартираха. В момента има повече от 15 действащи центрове по инфертилност в Иран. "ИВФ и ИКСИ" са разрешени и извършвани в Иран. Първият център по инфертилност е основан в Язд (в централните региони на страната) в 1986 и първото иранско бебе от ИВФ е родено в 1989. Наскоро Иранският Парламент прие закон "Документ за даряване на ембриони на инфертилни съпруги". Чрез този закон донорството на ембриони е разрешено при определени условия.

Съобразно с мултидиспилинарната природа на медицин­ ската етика, на заместника по изследването и технологиите на МОХМЕ беше предложено създаването на национална програ­ма през януари 2002. След дискусии по тази програма, оформя­ нето на стратегически план за дейността по медицинска етика беше обявено за най-наложителна дейност. Министерството на

здравето и медицинското образование реши да създаде стратегически план по медицинска етика. За да се реализира тази задача, бяха поканени религиозни юристи, философи, адвокати и лекари от МОХМЕ, сродни институции като Орга­ низацията за медицинско право, Иранския медицински съвет, както и заинтересовани лица, и бяха проведени две работни срещи през тази година. Там се дискутираха насоките, задачите и анализите на възможностите, слабостите и проблемите на медицинската етика в страната.