Сега става ясно, че темите на биоетиката са разнопосочни и имат различно съдържание. От едната страна е философската наука, която изисква изследване на моралните и философски принципи на живота, от друга страна са биологичните науки с техния все по-голям напредък. Това е сложна област за изследване, защото изследователят се сблъсква с противоре­ чията и етиката на нови биологични открития, а от друга страна е наложената система от идеологически и философски правила и принципи. Затова в повечето случаи сериозните дебати и обсъждания на тези въпроси формират базата за бъдещи етически размишления. Преди да се стигне до конкретните биологически въпроси и спорове, трябва да се разгледа съвременната рамка на биоетическото изследване.

Множество теории възприемат основни принципи за решаване на етически дилеми.

Множество теории възприемат основни принципи за решаване на етически дилеми. За да се разбере какво е биоетиката, трябва да се осъзнае какво не е биоетиката. Понякога подходът за дискутиране на биоетиката е просто рационално твърдоглавство, основано на предразсъдъци с религиозен или политически характер. Подобен подход стига до заключения без да използва аргументи за тях. А в други случаи биоетиката се превръща в опортюнизъм. Критикуват се етически въпроси заради самата критика, без сериозно изследване на техническите подробности и общите принципи. Истинското развитие на биоетиката трябва да стои далеч от такива подходи.

Основният подход, който се предлага за анализ на биоети- ческите проблеми, се онсовава на четири генерални етически принципа. Докладът Белмонт излага три етически принципа за преценка на проблемите, свързани с изследвания на хора: уважение към личността (автономията), справедливост и благодеяние. Принципите от Белмонт трябва да помагат за решаването на етически проблеми, а не толкова да ги решават. Някои биоетици след това разделят благодеянието на две части, като добавят "Не вреди" за четвърти основен етически принцип.

1. АВТОНОМНОСТ (УВАЖАВАЙИНДИВИДА И НЕГОВИЯ ИЗБОР)
Този принцип засяга достойнството на всеки човек, който има правото да решава въпроси, свързани с него, и да взима решения за себе си. Следователно се засягат биоетическите възгледи, свързани с личността и статуса на етуса, което поражда дискусии. Дебатите за аборта често се основават Ъа понятието за личност. Принципът за автономията изследва дали човешки ембрион може да се използва на всякаква възраст за изследване и дали абортът е морален, как тези практити нарушават правата на нероденото. Този принцип също защитава конфиденциалността на личната медицинска и генетична информация, информираното съгласие, а именно че решението на индивида да участва в научно изследване трябва да се вземе след даване на достатъчно информация, така че той да разбере рисковете и ползите от него. Този принцип се прилага в експериментите с човек, органно даряване, разкрива­ не на генетични данни и изискванията за продажба на генетично модифицирани храни. Моралните права и достойнството на личността започват с началото на живота при зачеването и са неотменна част от живота на всеки човек.

2. СПРАВЕДЛИВОСТ (БЪДИ ЧЕСТЕН)
Този принцип се отнася до равнопоставеността, питайки: "Кой е равен и кой неравен?" След това възниква въпросът "Кои принципи определят отказа от справедливо отношение?" Съществува морален дълг да бъдем справедливи и честни. Но философските, религиозни, икономически и политически теории за честност, справедливост и равенство са доста различни. В медицинската етика този принцип се отнася до решенията за разпределение на редки и скъпи лекарства, преценката на разходите за сложни живопоспасяващи операции спрямо бедните слоеве на населението и слабо развити и бедни нации.

3. БЛАГОДЕЯНИЕ (ПРАВИ ДОБРО)
Третият принцип, благодеянието, е латинското Прави добро. Този принцип изисква действията ни да целят добрия

резултат, да подпомагат и подкрепят ближните. Тук се пита дали новите открития и изобретения са "добро" за човечеството, природата и околната среда. Този принцип се прилага спрямо въпроси като генно модифицирани култури, изследване на стволови клетки, трансгенни животни, където има позитивен стремеж да се създаде по-добра храна, здравословен живот и достъпни източници за добиване на полезни протеини, но възниква конфликт с религиозни и други фундаментални възгледи относно ограничените способности на човека

4. НЕ ВРЕДИ
"Не вреди" е част от благодеянието, която някои биоетици издигат като четвърти принцип, моралното задължение да се избягва причиняването на вреда.

Въпреки че четирите принципа са изключително важни, те не могат да обхванат всички теми в биоетиката, тъй като непрекъснато възникват нови въпроси и спорове. Затова е важно да се разберат моралните теории, развити в миналото, които се отнасят до всяко етическо решение, което включва и етическото поведение в био-науките.