Етика, точното значение на този термин от всеки стандартен речник е: Морални принципи, които ръководят или влияят на човешкото поведение (в нечия професия, бизнес, медицински въпроси и всяка друга сфера, където възникват проблеми). Етиката е била наречена също морална философия, която ръководи всеобщото разумно осъзнаване на добро и зло, правилно и неправилно. Често етика и морал се използват като синоними. Докато моралът засяга общото убеждение, че дадена постъпка е правилна или неправилна, етиката съдържа редица норми и принципи, чрез които групата решава да преценява и контролира своето поведение, те имат обща валидност. Индивидът преценява моралността на дадена постъпка чрез своята морална преценка. Но етиката се занимава с критично изследване на най-общите принципи и понятия, които обясняват моралността на една постъпка. Така че етиката е система или теория на моралните ценности или принципи спрямо даден въпрос.

Етиката изобщо се разделя на метаетика, нормативна етика и приложна етика. Накратко метаетиката обвързва човешкото поведение с интелектуални принципи, които са изложени в дадени творби, учения или възгледи. Нормативната етика установява нормите или стандарти за поведение, това обикновено са общите теории за това как човек е длъжен да живее. Модерната нормативна етика смята, че човешките постъпки трябва да се оценяват като правилни или неправилни в зависимост от техните следствия. Подновеният интерес към етическото изследване през втората половина на 20 век се дължи на нарасналото значение на приложната етика, която е приложение на нормативните теории към практическите морални проблеми, като етническо и полово равенство, човешки права и справедливост. След като въпросите за ценността на човешкия живот станаха особено противоречиви с оглед на аборта и евтаназията, етическите следствия на други биологи­ чески достижения в репродуктивната технология, банки за

сперма, генни манипулации и клониране, също бяха изследвани и подробно анализирани. Тази част от приложната етика непрекъснато се разработва от философи, лекари, учени, юристи и теолози, спрямо въпроси от медицината, земеделието и тяхната правна регулация, тези издледвания станаха известни като биоетика.

Следователно биоетиката е дисциплина, която изследва етическите следствия както на биологичната наука, така и на нейното приложение.

Въпреки големия интерес към биоетиката и все по-честото налагане на биоетични понятия в биологическото изследване, не съществува общоприета дефиниция за биоетика, тъй като липсва ясна дефиниция за живота. Думата биоетика се състои от две части, заети от гръчки - "био", което означава живот, и "етика", което означава всичко добро или лошо, правилно и неправилно според моралния кодекс. Етиката е философия над "морала", което е заемка от латинската дума "морис", означаващо нрави. Следователно биоетиката би трябвало да се занимава с етическите проблеми, свързани с живота по отношение на добро или лошо, правилно или неправилно съобразно приетите нрави. Тя би трябвало също да се занимава с ценностите в живота и научните достижения, които засягат жизнените процеси.

Въпреки че принципно се използва за означаване на етическите въпроси в науките за живота, терминът биоетика често се използва единствено по отношение на медицинската етика, която засяга морални въпроси в различни сфери на медицинските грижи и изследване. Биоетиката също се определя като философски възглед за изучаване на етически проблеми, поставени от медицинската и биологическа практика и техните възможни следствия.

Днес биоетиката засяга всички науки, които са свързани по някакъв начин с човешкия живот и здраве. Биоетиката вече не е само медицинска дисциплина. Нейната интердисципли­ нарна природа е принципно наложителна. Изследването по биоетика е много комплексно и е свързано с въпроси от религията, историята, езика, етнологията, произход на

населението и география, всяка от които има собствена стратегия за изследване на биоетическите проблеми. Този биоетически плурализъм е голямо предизвикателство и е важен за развиването на по-универсални възгледи за решаване на биоетическите въпроси.

Биоетическите въпроси, които възникват от новите достижения на науката, включват генно инженерство на животни и продукти, добивани от тях; клониране на животни и хора, ксенотрансплантация, карта на генома, генна терапия, генетичен тест, и техните отражения спрямо социалните ценности и околната среда се дискутират в цял свят. Изпълне­ нието на проекта Човешки геном наложи промяна в цялостния развой на биологичната наука, предлагайки нови инструменти за технологията на генетично изследване. По този начин днес биоетиката се разбира като етика на съвременната биотех-нология. Биоетиката не само засяга специални морални проблеми, произтичащи от нахлуването на научната и техноло­ гическа революция в живота ни, обществото и културата, но включва и самата философия и принципите на моралните дилеми.

Въпреки че съществуват много дефиниции на тази мултидисциплинарна наука, най-известна е дефиницията на Ван Потър. През 1971 той създаде термина биоетика, твърдейки, че тя е "биология в съчетание с различни хуманистични възгледи, които основават наука, която описва система от медицински и екологични приоритети с цел успешно оцеляване".

Според Райх биоетиката е "систематично изследване на морални измерения - включително морални идеи, решения, поведение и практики - в науките за живота и здравеопазването, използвайки многообразието на етически методологии в интердисциплинарна област".

Биоетиката води началото си от няколко древни кодекса на медицинската етика, като древната гръцка Хипократова клетва от 400- 300 пр. Хр., която изсисква лекарите преди всичко да не вредят. Там се описват качествата на добрия лекар, неговото уважение и поведение към пациента, подчертавайки истинските добродетели, които изключват пренебрегване на

пациентите. Професионални етически кодекси като този, създаден от английския лекар Томас Пърсивал, изложен в неговата книга "Медицинска етика" от 1803, полагат основите за първия етически кодекс от 1846 на основателите на Американската медицинска асоциация и на Нюрнбергския кодекс за изследователска етика спрямо човешки същества, който е изработен след процесите за военни престъпления след края на Втората световна война (1939- 1945) в следствие на жестоките злоупотреби с експерименти с хора, които са доказано извършвани в нацистка Германия. Напредъкът на новите медицински е репродуктивни технологии след 1950 усложни допълнително моралните и социални въпроси на медицинското изследване и практика. От 60-те години започват големи конференции, на които се издават множество материали и се провеждат дискусии по тези въпроси, което допринесе за оформянето на съвременната биоетика. Формалното раждане на биоетиката започва в Американския Конгрес. През 1968 за започнати от сенатор Мондейл национални дебати по бъдещето на медицинската наука в Америка. Националната комисия за защита на човека при биомедицински и психологически изследвания, създадена от Департамента по здраве, образо­вание и благоденствие, възприе и доразви тези идеи след няколко години, и в 1979 издаде документа "Етически принципи и начала за защита на човека при изследвания", или съкратено "Доклада Белмонт". Името идва от конферентния център Белмонт Хаус на Смитсъновия институт в Елкридж, Мериленд, където комисията заседава през февруари 1976. Трите принципа положиха началото на истинската биоетика за в бъдеще. Оттогава се проведоха множество конференции и срещи по въпроси на медицинската, биологичната и биотехноло-гичната етика. В днешно време различни национални и интернационални организации и форуми се занимават с биоетически проблеми в различни насоки, като се ръководят от основните биоетически принципи, ЮНЕСКО играе важна роля в тази област чрез Международния биоетически комитет