Хвала но Бога, че започваме 1384 година с етическа тематика. Биоетиката е част от общото етическо учение и ние приемаме това като добра поличба, че успоредно с пролетния сезон ние започваме разговор на тема, която е за важната липсваща брънка за човечеството, и може би непреодолимият дистрес у човека днес се дължи на нашата нужда от придържане към етиката.

Приветствам с добре дошли всички дами и господа, местни и международни гости, и започвам моята реч с няколко стиха от поемите на Сади, които реално са за началата и принципите на развитието и същността на етиката, и в тези дни, които бележат началото на пролетта, е редно да ознаменуваме събитието точно с думи като неговите:

"Щастлив съм в този свят, защото той процъфтява чрез Твоето творение, влюбен съм в света, който е сътворен от Теб"

"Отровата дадена от красивата Саки, аз ще изпия с наслада, с набожност взимам тази отрова, защото лекът е също даден от Теб"

"Ах, Сади, ако приливът на разрушението заличи дома на живота, запази храбростта си за основа на избавлението, което се дължи на Теб"

Ние имаме честта да бъдем последователи на религия, чийто пророк определя своята пророческа мисия като дискутиране на етически проблеми до най-висша степен. В тази религия етиката е духът и началото, и ценността и реализицията на всяко човешко същество се определя от неговата възмож­ност да постига етическите добродетели. Следователно старанието да си етически добродетелен във всички аспекти на личния и обществения живот, включително научната, културната и социална сфера, е неотменимо задължение.

Известно е, че първата книга, която изследва етически

въпроси, е Аристотеловата Никомахова етика, на която дължим делението на практическа и теоретическа философия и също разликата между практически и теоретически интелект. Въпреки че Аристотел е първият философ, който подробно разглежда и развива етически въпроси, все пак той не е първият мислител, който обсъжда смисъла на етиката и етическата ; дейност. Неговият ментор, Платон, тълкува "истината" като "красота", "доброта", "добродетел", които са отделни нейни явления - с което той обвързва сферите на естетиката, етиката, философията и науката.

Етиката, науката и философията - съобразно с контекс­ туалното общуване или взаимодействие са исторически толкова взаимообвързани и взаимно зависими, че да се изследва само едната, без другите да се вземат под внимание, ще бъде неубедително.

Различните етически възгледи и различните философски школи винаги се стремят да разкрият начина, по който се преплитат етика и наука. При това дори тези културни течения, които вярват в пълната противоположност на факти и ценности, изразходват всичките си философски усилия да изразят независимостта на едното от другото. Когато те искат да постигнат пълен и разбираем възглед за човешкия материален и интелектуален живот, те неизбежно признават някакъв начин на единодействие, разбирателство и хармония, която съществу­ ва между наука и етика, както и между факти и ценности.

Общото начало на наука и етика се корени в значителния социален, политически и културен опит на човечеството, който обхваща етическото и научното поле. На този общ източник - личния и социален опит на хората - се дължи фактът, че всички големи исторически кризи засягат в еднаква степен науката и етиката. Когато има криза, тя не отминава никой аспект на човешкия живот. Кризите водят до големи промени във философското мислене, мистичния опит, религиозните раз­ бирания, научните теории и етическите принципи. Следствието е, че всяко решение или отговор, представени като спасителен изход за която и да е от тези области, се превръща в концепция, която се възприема от всяка от другите области. Освен техните

исторически корени и пътища, наука и етика споделят друго взаимодействие: научния прогрес.

Тази точка на взаимодействие налага нови етически въпроси. Много ясен пример е това, което занимава законода­ телите и етическите философи във връзка с клонирането на човек и генното инженерство. Нормативнатна етика се стреми да открие отговор на тези въпроси. Въпросът, пред който нормативната етика е изправена в наши дни, е обширна област, която обхваща както най-интимните съпружески аспекти, така и най-публичните правила и норми, които са свързани със защита на околната среда.

Един от най-важните етически въпроси, който е специално много популярен днес, е пряко свързан с науката и етиката, а именно въпросът за оръжията за масово празяване, като химически, биологически и атомни. Това, което е известно в историята на науката и политиката като "Случаят Опенхаймер", реално не е отделен, изолиран случай. Днес светът е сериозно заплашен от производството и разпространяването на оръжия за масово поразяване.

Въпреки факта, че оръжия за масово поразяване се призвеждат по поръчка на политически и военни институции, за съжаление същите се изготвят и изпробват в научни лаборатории. Зловещият смисъл на отклоняването на науката от "истината" към "властта", което започва от времето на Бейкън, разкри ужасяващата си реалност, когато хиляди невинни живота бяха жертвани в Хирошима и Нагазаки и хиляди други бяха ранени и осакатени до края на живота си, и тази трагична история продължава и до днес.

Ние не можем и не трябва да се противопоставяме на оръжията за масово поразяване, просто защото това е против наши собствени интереси. Такова противопоставяне ще трае дотогава, докато съществуват тези хипотетични интереси. Ако тези интереси ги няма вече, би изчезнала и съпротивата ни срещу оръжията за масово поразяване. В името на етиката, в името на уважението към живота на хората в целия свят, ние трябва да се противопоставим абсолютно - без изключение и без уговорки - на производството и разпространението на

оръжия за масово поразяване завинаги и навсякъде. Аргумен­ тите на тези, които открито или тайно прозвеждат такива оръжия, са лишени от всякакъв смисъл. Такива аргументи ще са етически, само когато се основават на "Истината".

Започнах с думите на Сади, а сега завършвам със стихове
на нашия велик поет от Шираз, Хафез: '

"Тези няколко дни от кръговрата на слънцето са целият мит и магия. Затова, скъпи приятелю, използвай тази възмож­ ност да си мил към своите приятели"

"В тежки времена - стремеж към удоволствие и изумление. Този елексир на съществуванетно ще направи най-бедния просяк богаташ".