Иран не може да бъде просто описан. Той трябва да бъде почувстван със сърцето. Гласове, образи, звуци - всичко това остава завинаги в съзнанието и те кара мислено да се връщаш отново и отново там.
Слизайки от самолета, първото нещо което усещаш в Техеран е кристално чистия въздух. Въздух, в който се носи ненатрапчивия аромат на рози. Мирис, който странно те връща в детските спомени, когато и в София миришеше на цъфнали люляци и можеше да се диша. Подобно, на Витоша, Алборз е планината, която нежно обгръща близо 8 милионния Техеран. Днес в подножието на планината се намират новите модерни и скъпи квартали на иранската столица.
Следващото нещо, което пробужда сетивата е непрестан ния ромон на вода. Иран си заслужава да бъде посетен, дори само, за да чуеш песента на водата. А тя е навсякъде - игриво си проправя път по оживените техерански улици, отмивайки прахта и умората, блика от причудливите шадравани на паркове и градини, излива се в буйни водопади, разпръскващи своя перлен дъжд над многобройните уютни ресторантчета, сгушени в планината.
Казват, че всеки град в Иран носи уникален дух, култура и география. Наричат Машхад иранската Мека, заради гробни цата на осмия имам Реза. Исфахан е градът побрал половината богатства на света, но Техеран е градът, който носи духа на свободата. Не е случайно, че един от най-известните му символи е "мейдан-Азади" - площадът на "Свободата". Но най-голямото богатство на този град са младите хора - интелигентни, красиви, модерни, отворени за нови знания, с ясно очертани цели и приоритети и много сърдечни.
"Жадният за познание човек запазва завинаги детето в себе си" - сещаш се за тези думи на големия персийски поет Фердоуси, стоейки пред неговия паметник, красящ поредния кръгов площад в Техеран. Освен книгата, символ на мъдростта, която той държи, до крака му е седнало дете, символ на
чистотата. Персийската култура винаги е била носител на мъдростта и духовната чистота. Иран е не просто държава с древна история и култура, но и с богата съвременност и голям научен потенциал.
След идването на президента Хатами на власт, ислямската революция навлиза в нов период от своето развитие. Към поставените още в началото от аятолах Хомейни три -задачи - независимост, свобода и ислямска република, президентът Хатами добави още една - тази за диалог между цивилизациите. Неговата дипломатическа офанзива на Запад, чиято цел бе превръщане на Иран в търговски мост между Централна Азия и Европа, имаше и едно скрито послание - Иран да бъде и духовен мост. Така бяха отворени широко вратите на диалога и взаимното познание, които някои всячески се опитваха ненужно да затварят. Ето защо днес когато светът е на ръба на хаоса и се бори с насилието, вместо да се говори "за активната форма .на нихилизма", застрашаваща човешкото битие, много по-добре е да се заложи на един диалог между цивилизациите.
Нарасналото внимание към етическите проблеми доведе до възникване на медицинската етика, като нова гранична дисциплина в целия свят. Откритията в генетиката, изследването на стволовите клетки, органната трансплантация са само част от темите, които повдигат важни етически въпроси и пред медицинската и религиозна общност в Иран през последното десетилетие.
Съобразно с мултидисциплинарната природа на медицин ската етика, на заместника по изследването и технологиите на МОХМЕ беше предложено създаване на национална програма през януари 2002 г., а оформянето на стратегически план за действие беше обявено за приоритетна задача. За да се реализира тази задача, бяха поканени религиозни юристи, философи, адвокати, лекари от МОХМЕ, както и институции като Организацията за медицинско право, Ирански медицински съвет, както и заинтересовани лица, които да дискутират задачите и анализите на възможностите, слабостите и проблемите на медицинската етика в страната. Резултат от тази стратегия бе и провелия се през м.март 2005 г., в Гранд хотел
Азади, Международен конгрес по биоетика, организиран от ЮНЕСКО и Националния Институт по генно инженерство и биотехнологии на Иран.
За по-пълното представяне на етиката и биоетиката в Иран от голяма полза бяха срещите с изтъкнати ирански учени и специалисти и предоставените от тях материали. Моята специална благодарност е за д-р МоЬаттас! 8апа11, Директор на Националния Изследователски център по Генно инженерство и Биотехнологии, на д-р Ва§Ьег Ьагцаш, от Катедра Ендокрино логия на Медицинския Университет в Техеран, на д-р АЬас! Спос18, на д-р 8еуес1 ЗЪаЬаЪедсНп 8ас1г, Председател на Ислямската организация по Съдебна медицина и на д-р Мопаттао! Наззап Опадуаш, специалист по вътрешни болести, на д-р АЬо!и1а212 8аспес1та, гост лектор в Университета във Вирджиния, на д-р АНгега На§прага81, ръководител Катедра Имунология на Университета "Фердоуси" в Машхад.
Не на последно място искам да изкажа своята специална благодарност на Негово Превъзходителство г-н Хагбин - Посланик на Ислямска Република Иран и на културното аташе г-н Али Ага Нури, без чиято подкрепа представянето на иранската етика в България би било невъзможно. |