Now Rooz означава Нов ден и това е първият ден от Иранската Нова Година, която започва на 21 март.

Тя е изчислена по слънчевия календар, когато е първият ден на пролетта и продължителността на деня и нощта са равни.

В традиция се е превърнало на този ден всяко семейство в Иран  да сложи на масата седем символни елемента, седем “S-та“, заедно с рисувани яйца, златни рибки в стъклен съд, огледало и между всичко това разбира се Свещеният Коран.

Това е ден, в който наистина се почита природата. Тогава температурата в Иран  е пролетна, дърветата са напъпили и парковете са декорирани с първите пролетни цветя.

За иранците този празник е време за всеобщо веселие за цялото семейство. В Северното полукълбо християнският Великден също съответства на периода, в който всичко се обновява – дървета, цветя, животни.

Християнският празник включва празника на пролетта и същевременно църковните камбани радостно известяват за Възкресението на Христос. Във времето на нарастващата урбанизация децата вече не ходят да търсят боядисани яйца, но за сметка на това сладкарските къщи се надпреварват да изобретяват в различни размери шоколадови риби, зайци, шоколадови кокошки и яйца.

За да скъса окончателно с обичаите на езическа Арабия Пророкът Мохамед, в 10-а година от хиджра /632/ забранил употребата на добавъчните месеци, защото “броят на месеците е 12 пред Бога” /Кор.9:36/.

Следователно мюсюлманската Нова Година е неопределена – тя има 354 или 355 дни. В нея са съхранени имената на някогашните арабски месеци и са премахнати месеците, които се вмъквали на три години, за да се възстанови приблизително съответствието на лунния календар със слънчевата година, което давало точност на месеците подходящи за пътувания на керваните или за поклонението в Мека.  

Според древния народен обичай Нооруз бил свързан с лятното слънцестоене по време на жътвата и веселието около нея, а така също и със събирането на данъците.

По този повод се организирали пищни тържества. В Персия празникът бил официален. Тогава народът излизал по улиците за приказни шествия и отивал да поднесе дарове на царя. Палели се празнични клади и се пръскали с вода.

Ритуалът с огъня бил в чест на слънцето /димът се е смятал за пречистващ и носещ плодородие/, докато този с водата, бил знак, носещата плодородие живителна влага да се съюзи с живителната топлина и това да продължи чак до слънцестоенето.

Тези обичаи продължили и след приемането на исляма /шиитски/, а във всички провинции на Отоманската империя Нооруз става публичен празник, дори и след като през XI в. астрономите го изтеглили по-рано /на датата на пролетното равноденствие/, за да може Новата Година да започва в зодиакалния знак на Овена /т.е. на 15 март 1079г./

Зодиите на Рака и Козирога /всъщност зимното и лятното слънцестоене/ били символи на небесните врати за душите, съответно коридори за низхождане и възхождане.

Красотата на небето – дневно и нощно, както и - красотата на заобикалящия ни свят - са привличали интереса на хората още от най-дълбока древност. На астрономическите тела и събития се е градила не една от древните митологии. Вярата в божественото начало на природните стихии е съпътствала векове наред живота на древния човек.

Представата за възникването на Вселената, на Земята и на живота върху нея дава началото на много религии. Това е определяло и културата на народите - техните песни, предания, изкуство, паметници - всичко, което остава във вековете и, като една невидима здрава нишка, крепи единството на нацията.