С настъпването на пролетта иранското семейство започва подготовка за посрещането на новия сезон, който освен пробуждането в природата бележи и началото на новата календарна година за Ислямска Република Иран. Централно място в тази подготовка заема иранската жена.
През последния месец на отиващата си година Esfand, тя подобно на българските жени преди Великден запретва ръкави и започва традиционното пролетно почистване – от къщи се изкарва всичко ненужно натрупано през годината, старото, излишните вещи.......Започва подготовката за идеално изчистен дом, готов да посрещне Новата Година, новото начало.
Жените приготвят и специални сладки за празника, традиция, която постепенно отмира в забързаното ежедневие. Вярвало се е, че миризмата на токущо изпечени сладкиши, ще привлече душите на умрелите отново към техните домове, в последния ден на отиващата си година.
Поставянето на масата на поникнали зелени стръкчета житни кълнове, които традиционно присъстват за Норууз, е друго женско задължение.
То е символен жест към самите тях – жената – майка, носителка на новия живот от една страна и жената в исторически контекст от друга страна. В миналото жените са се занимавали с фермерство и градинарство, докато мъжете са ловували или пасяли стадата. Също така в древната митология, всички божества свързани с раждането и растежа са били от женски пол. Боядисаните и изрисувани яйца на новогодишната маса, която се аранжира няколко часа преди Новата година, също са дело на женските ръце.
Жените приготвят и традиционни ястия – специален ориз, ирански кюфтенца, специален вид ирански омлет и ash /вид гъста супа/, за отпразнуването на 13 ден от Норууз /Sizdah Bedar/.
Празникът Норууз би загубил част от своето очарование без изключително важната роля на жената в неговото организиране и провеждане. Не ни остава нищо друго освен да се присъединим към нашите колеги от Tehran Times и да поздравим всички ирански жени – майки, съпруги и дъщери с настъпващата Нова Година. На тях и техните семейства желаем много здраве, щастие и успехи.
