Отново сме на прага на иранската Нова година, а последните дни от старата протичат под знака на множество културни събтия. В City Theater Complex, в Техеран, Хамид Самандарин представи иранската версия на постановката на Дюренмат “Посещение на старата дама”, която имаше невероятно въздействащ ефект върху придседателя на Меджлиса – Голам Али Хадад-Адел. Както винаги в изключителния си дипломатичен стил, той каза пред журналистите, че не е театровед, за да даде точна оценка за иранския прочит на немската драма, но че пиесата е имала разтърсващ ефект върху него и семейството му и трябва да се гледа повторно, за да се осмисли. Той се ангажира с обещанието, че бъдещия парламент ще работи за увеличение на бюджета за театър и ще подкрепя театралните изяви и постановки. Това изявление на Адел е знаково в навечерието на предстоящите избори на 14 март за нов ирански парламент.

“Ще положим усилия  да спрем всички враждебни действия и ще насочим нашите усилия за засилване на единството, за един качествен, силен и способен нов парламент”-сподели иранският президент Ахмадинеджад.

В книжния базар на Техеран се организира конференция на тема: «Творчеството на Аттар през погледа на Mohammadreza Shafeiei Kadkani». Поканени са видни изследователи и учени, които да обсъдят излезлия наскоро труд на иранския учен върху работите на великия персийски поет Аттар -  Mantiq at-Tayr, Mosibat-nameh, Elaki-nameh, Mokhtar-nameh и др.

Гробницата на Аттар в Нишабур

През изминалата година в книжния базар са се провели 45 представяния на книги от областта на философията и литературата. Организирани са и множество дискусии-семинари посветени на Маулана Руми и Фердуоси. Организаторите на тези литературни форуми обещават тази практика да продължи и през новата година. Проведени са 20 уоркшопа посветени на късия разказ, новелата, филми, театрални постановки, привлекли над 500 участника само за миналата година.

Огромен успех е и преводът на «Голестан» на Саади на испански език, директно от персийски, от Хоакин Родригес Варгас под името “La Rosaleda”, на издателство El Cobre. Варгас е включил в предговора биографичен очерк за Саади и показва огромния му принос за персийската литература. Авторът развива идеята, че това е книга изключително стойностна за цялото човечество, наръчник за водене на духовно извисен живот дори в днешния свят без ценности.

Хоакин Варгас е преводач и на «Три капки кръв» на Sadeq Hedayat, «Моята птичка» на Fariba Vafi и на “From The World of the City to the City of the World” на бившия ирански президент Хатами.

Tasvirgaran Institute организира всенародно празнуване на Chaharshanbeh-Suri /Срядата на фойерверките/ в Chitgar парк, е другото знаково събитие свързано с Норууз. Това събитие, което се празнува всеки последен четвъртък на иранската календарна година, включва няколко програми и фойерверки, в които ще се включат  различни артисти и спортисти. Организаторът на тези тържества Mohammad Hossein Pishvaii изказва своята благодарност на неправителствената организация Tasvirgaran Institute за опитите й да съхрани древните персийски традиции, които са застрашени от отмиране.

В древността Chaharshanbeh-Suri се е празнувал много по-различно. Това е древна зороастрийска традиция, която се осъществява в последния четвъртък /вечерта/ на всяка година. Всяко семейство трябва да запали 7 огъня на открито и да ги прескочи за здраве. След загасване на огньовете хората трябва да разпръснат част от пепелта, смесена с малко сол и въгленчета, над покрива на къщата, за да се предпази семейството от злини.

Християнската традиция също има своята Пепеляна сряда. Тя е три дни след Сирни заговезни /Карнавалната неделя, последната преди Велики пости/. С нея започва времето за покаяние. Тогава се изгарят “клонките” от старата година, а с пепелта им свещеника бележи челата на праведните. Тя служи и за литургичния ритуал по обновяване на светената вода в църквите, която по принцип е солена.

Част от парите събрани за фойерверките в парка Chitgar ще бъдат раздадени с благотоврителна цел, на отделни семейства, които ще организират собствени ритуални чествания в града.

Великден освен голям християнски празник е свързан и с периода, в който всичко се обновява – дървета, цветя, животни и птици.

В миналото децата ходеха от къща в къща, за да «търсят червени великденски яйца». И в християнската и в зороастрийската традиции яйцето е символ на живот, на новото начало.

Иранската столица се включва в тази традиция, организирайки детски конкурс за най-красиво изписано и изрисувано яйце по случай Норууз /свързан с пролетното равноденствие/. Защото както за Централна Европа, така и тук повод да се боядисват черупките на яйцата в красиви цветове е включването на празника на пролетта, на обновлението.

Всички опити да се съхранят традициите свързани с определен период са добър повод в днешния забързан живот семействата да се съберат заедно.

Нова Година в Иран е празничен ден, през който се препоръчват медитация и молитва, за да започне новата година в радост и мир и в съгласие с околните. Можем само да пожелаем Новата година да бъде година на добрите дела и справедливите решения, година на разбирателство, хармония и любов.